Да видя първо какво прави старецът.
(Към Стрепсиад.)
Хей, спиш ли?
СТРЕПСИАД
Аз ли? А, не, не, заклевам се!
СОКРАТ
Държиш ли нещо?
СТРЕПСИАД
Аз ли? Не.
СОКРАТ
Съвсем ли не?
СТРЕПСИАД
Да, нищо, само членът е в ръката ми.
СОКРАТ
Я бързо се увий, за размишляване!
СТРЕПСИАД
Върху какво? Сократе, обади ми го.
СОКРАТ
За туй, което искаш сам, кажи ми го.
СТРЕПСИАД
Ти чу сто пъти моето желание —
да не изплащам дълговете никому.
СОКРАТ
Добре увий се. Разсечи идеята
на тънко, раздели, обгледай правилно
парченцата и размисли над своите
въпроси най-внимателно.
СТРЕПСИАД
О, беден аз!
СОКРАТ
Не бой се. Затруднен от мисъл някаква,
мини край нея. След това разгледай я
повторно и я претегли внимателно.
СТРЕПСИАД
Сократчо, мили!
СОКРАТ
Казвай, старче, слушам те.
СТРЕПСИАД
Идея срещу плащане на дългове!
СОКРАТ
Да чуя!
СТРЕПСИАД
Но кажи, ако…
СОКРАТ
Какво — ако?
СТРЕПСИАД
Ако си купя тесалийска вещица
и през нощта сваля луната, после пък
я туря като огледалце в някакво
калъфче кръгло, да стои заключена…
СОКРАТ
Каква ще ти е ползата?
СТРЕПСИАД
А, ползата?
Ако луната не изгрява повече,
не ще изплащам лихви.
СОКРАТ
Ама как тъй?
СТРЕПСИАД
Тъй. Лихвите се плащат ежемесечно.
СОКРАТ
Добре. Ще ти предложа нещо смислено.
Ако те съдят да платиш пет хиляди,
как би могъл да анулираш делото?
СТРЕПСИАД
Как? Как? Не знам. Но да помисля мъничко.
СОКРАТ
Недей въртя идеята край себе си,
пусни ума си да лети из въздуха,
тъй както хвърка, вързан с нишка, бръмбарът.
СТРЕПСИАД
Открих отличен ход за анулиране,
и ти ще го приемеш.
СОКРАТ
И какъв е той?
СТРЕПСИАД
Навярно ти си виждал у билкарите
един красив прозрачен камък, огъня
запалват с него.
СОКРАТ
А, разбрах. Кристалът ли?
СТРЕПСИАД
Да, да. Какво би рекъл, да го взема аз,
когато тъкмо искът пише писарят,
че да застана тъкмо отдалеч, към слънцето,
и тъй да разтопя на иска буквите?
СОКРАТ
Прекрасно е, заклевам се!
СТРЕПСИАД
Ох, радвам се,
че анулирах дело за пет хиляди!
СОКРАТ
Ха хващай бързо и това.
СТРЕПСИАД
Какво е то?
СОКРАТ
Да отклониш присъдата по делото,
което губиш,нямайки свидетели.
СТРЕПСИАД
Това е просто, лесно.
СОКРАТ
Казвай.
СТРЕПСИАД
Казвам го:
додето се разглежда предпоследното,
обесвам се, преди да са ме викнали.
СОКРАТ
Не каза нищо.
СТРЕПСИАД
Вярвай бога, тъй си е.
Че кой ще води дело срещу мъртвия?
СОКРАТ
Глупак! Не ще те уча вече, махай се!
СТРЕПСИАД
Ама защо? Недей, Сократе, моля те!
СОКРАТ
Научиш нещо и след миг — забравиш го!
Добре, кажи, какво учи в началото?
СТРЕПСИАД
Да видя… хм… в началото… в началото…
Туй, дето месим хляба, как се казваше?
Ох, как се казваше?
СОКРАТ
Е, хайде поврага
отивай, старче тъпо и загубено!
СТРЕПСИАД
Сега какво ще стане с мен, злочестият,
загивам без езиково извъртане!
Но вие посъветвайте ме, Облаци!
ХОР
И ние, старче, ще те посъветваме,
ако си имаш син отгледан, пращай го
да учи вместо тебе тези работи.
СТРЕПСИАД
Да, имам син, добър е той, и хубав е,
ала не ще да учи. Та кажи сега!
ХОР
И ти търпиш?
СТРЕПСИАД
Пращи от здраве, снажен е,
по майка той е от жена разглезена.
Но ще вървя при него и, откаже ли,
ще го натиря от дома, решено е!
(Към Сократ.)
Но влез дома и ме почакай мъничко.
(Влиза в къщата си.)
ХОР (към Сократ)
Сократ влиза в мислилището.
ТРЕТИ ЕПИЗОД
СТРЕПСИАД (блъска сина си)
В Мъглата кълна се, напущаш къщата!