(Посочва публиката.)
КРИВИЯТ ДОВОД
Не глупци! Мъдреци!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ще те смажа без жал!
КРИВИЯТ ДОВОД
Хайде казвай, с какво?
ПРАВИЯТ ДОВОД
Чрез правдиви слова.
КРИВИЯТ ДОВОД
А пък аз ще оборвам с оспорваща реч
и твърдя: няма никаква правда в света.
ПРАВИЯТ ДОВОД
Няма правда, твърдиш?
КРИВИЯТ ДОВОД
Че къде е, кажи!
ПРАВИЯТ ДОВОД
В боговете е тя.
КРИВИЯТ ДОВОД
Ако имаше правда, то как така Зевс
не загина, подир като своя баща
окова?
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ба-ба-ба, злото тръгва напред,
прилошава ми! Я ми подайте леген!
КРИВИЯТ ДОВОД
Ти си глупав дъртак и замаян чудак!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си тип развратен и без капчица срам!
КРИВИЯТ ДОВОД
Туй са рози за мен!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си долен смешник!
КРИВИЯТ ДОВОД
Туй е лилиев цвят!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си мръсен катил!
КРИВИЯТ ДОВОД
Без да искаш, със злато покриваш ме ти!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Не, това се наричаше по-рано кал!
КРИВИЯТ ДОВОД
А пък днеска за мене украса е то!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си страшен нахал!
КРИВИЯТ ДОВОД
А пък ти — овехтял!
ПРАВИЯТ ДОВОД
И по твоя вина
от училище бягат децата сега,
но атинците някога ще разберат
на какво обучаваш глупците у нас!
КРИВИЯТ ДОВОД
Ти живееш във смрад!
ПРАВИЯТ ДОВОД
А пък ти си богат.
Ала по-рано ходеше просяк с торба,
пред народа разправяше, че си Телеф,
и от тая торба
Панделетова мъдрост гризеше, нали?
КРИВИЯТ ДОВОД
Ей, че умен си бил…
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ей, че гламав си бил…
КРИВИЯТ ДОВОД
… като казваш това.
ПРАВИЯТ ДОВОД
… и градът те търпи.
и ти дава храна,
за да сееш развала сред наште деца!
КРИВИЯТ ДОВОД
Ти тогава не ще учиш, много си вехт!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Само аз, ако трябва да бъда спасен-
да не се занимава с глупашки брътвеж!
КРИВИЯТ ДОВОД
(към Фидипид)
Нека той си лудее, при мене ела!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Само с пръст го допри, и ще видиш тогаз!
ХОР
Хайде, слагайте край на борби и псувни.
(Към Правия довод.)
Покажи на какво обучаваше ти
старовремските люде.
(към Кривия довод.)
А ти защити
свойта нова наука, та той да реши,
като чуе как двамата спорите, кой
да му бъде учител оттук натам.
ПРАВИЯТ ДОВОД
Да, аз искам това.
КРИВИЯТ ДОВОД
И аз искам това.
ХОР
Хайде, кой ще говори от двама ви пръв?
КРИВИЯТ ДОВОД
Ще му дам преднина.
А пък после, когато си каже речта,
срещу него със мънички нови словца
и с идеи ще почна да стрелям. Накрай
осмели ли се гък да ми каже дори,
той, надупчен в лицето и в двете очи,
гаче стършел го жилил, ще падне и тъй
ще загине под моите мисли!
ХОР
(Към Правия довод.)
Хайде ти, увенчалият наште деди с многобройни качества редки,
дай да чуем гласа ти, със който си горд, и кажи ни за своята същност.
ПРАВИЯТ ДОВОД
Е, добре, ще ви кажа за стария ред възпитателен, как беше с него
преди време, когато с правдиви слова аз цъфтях и вирееше мъдрост.
Преди всичко не биваше в прежните дни нито гък от дете да се чуе,
после всички деца от една махала към учителя тръгваха мирно,
почти голи, на групи, на групи, дори ако падаше сняг на парцали.
После, без да преметнат крак върху крак, те започваха песен, например:
„Ти, Паладо, рушителко на градове“ или „Вик надалече се носи“,
и я пееха по музикалния строй, наследен от бащите им слани.
Ако някой решеше да стори шега или правеше смешни извивки,
като тези, които изкуствено днес ги извиват по Фринисов пример,
за това получаваше здраво дърво, че със музите смешки си правел.
А в палестрата седнали, трябваше те да проточват нозете си, тъй че
да не дават възможност на външни лица да гледат неща неприлични.
След това, като ставаха, трябваше пак да заглаждат игрищния пясък,
и внимават да няма по него следи съблазнителни за педерасти.