СТРЕПСИАД
А, добър ден! Вземи най-първо туй на хе.
(Подава чувал брашно.)
Все трябва да се зачете учителят.
Ами синът ми, я кажи, научи ли
онази реч? Той влезе преди мъничко.
СОКРАТ
Научи я.
СТРЕПСИАД
Тъй, браво на Измамата!
СОКРАТ
Така че ще отхвърлиш всички дългове.
СТРЕПСИАД
Ако дългът е искан пред свидетели?
СОКРАТ
Та по-добре, дори да бъдат хиляди!
СТРЕПСИАД
Сега ще викам до пресипване.
Плачете горко вий, кредитори,
за сумите, за лихвите от лихвите,
какъв син ми расте
в тая къща! Блести
с език двуостър моят
бранител и спасител, смърт за моите
врази, гонител на неволи бащини!
(Към Сократ.)
Викни го бързо, нека дойде тук.
Сократ влиза в мислилището.
Дете, излез от къщи, сине,
чуй бащиния глас!
СОКРАТ (връща се)
Ето тук твоя син.
СТРЕПСИАД
Скъпи мой, скъпи мой!
СОКРАТ
Вземай го, тръгвайте.
(Влиза в мислилището.)
СТРЕПСИАД
Ох, ох, дете! Ох, уха, ухаха!
Ох, как се радвам първо на цвета ти аз!
Сега се вижда, силен си в отричане,
в оспорване. Цъфти върху лицето ти
познатото „Какво говориш?“, способът
да минеш за обиден там, където си
обидник и злосторник сам, познавам го.
И погледът ти е съвсем атически.
Понеже ме погуби, ха спасявай ме!
ФИДИПИД
Какво те плаши?
СТРЕПСИАД
Старият и новият.
ФИДИПИД
Че кой е стар и нов ден едновременно?
СТРЕПСИАД
Ах, този, в който се завежда делото.
ФИДИПИД
Кредиторите ще загубят. Няма как
един ден в два да се превърне, ясно е.
СТРЕПСИАД
Как няма?
ФИДИПИД
Как ли? Щом като една жена
не може да е хем мома, хем бабичка…
СТРЕПСИАД
Все пак закон е.
ФИДИПИД
Те не знаят смисъла,
тъй мисля, на закона.
СТРЕПСИАД
И какъв е той?
ФИДИПИД
Народолюбец беше Солон някога.
СТРЕПСИАД
Къде е тука старият и новият?
ФИДИПИД
Та той определи за призоваване
в съда два дена: стария и новия,
и залозите са при новолуние.
СТРЕПСИАД
Защо е турил стария?
ФИДИПИД
Е, драги ми,
на този ден явяват се длъжниците
да се разплащат доброволно. Иначе
ще ги безпокоят по новолуние.
СТРЕПСИАД
Ами защо властта приема залози
не във деня на всяко новолуние,
а само в два — във стария и в новия?
ФИДИПИД
С тях става, мисля, както при гладниците:
за да отмъкнат час по-скоро залога,
опитват го един ден предварително.
СТРЕПСИАД
Добре.
(Към публиката.)
Нещастни, за какво сте седнали
като глупаци, плячка за умниците,
за нас? Ей, вие, прости нули, камъни,
говеда, овче стадо, грънци струпани!
Във моя чест и в чест на син ми — ей го на —
аз пея химн за наште постижения: „Браво, Стрепсиаде драг,
ти самият си юнак,
а какъв ти е синът!“
(Към Фидипид.)
ето, тъй ще хоратят
близки и съседи,
със завист, че признавайки, процесите печелиш.
Но нека се прибираме, да те гостя най-първо.
Влизат в къщи. Появява се Първи заемодавец, придружен от Свидетел.
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ (към Свидетеля)
И трябва ли да жертваш от имота си?
О, не! Без срам да бях отказал онзи ден,
Днес нямаше да имам неприятности
да влача тебе заради парите си
като свидетел, и сега, при всичко туй,
да ставам още враг на свой съгражданин.
Но своя град не ще посрамя никога,
на съд ще викам Стрепсиад…
СТРЕПСИАД (излиза)
Ей, кой си ти?
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
…на стария и новия.
СТРЕПСИАД (към Свидетеля)
Свидетел си,
два дена спомена.
(Към Първия заемодавец.)
и за какво на съд?
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
За двестате, които взе от мене, бре,
да купиш кон!
СТРЕПСИАД
Аз — кон? Ей, хора, слушайте!
Конете аз ги мразя, всички знаете!
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
И се закле да ми ги вирнеш, бога ми!
СТРЕПСИАД
Е, да, тогава Фидипид не знаеше
да пуща в ход необорими довод и.
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
И затова сега ще се отметнеш ли?
СТРЕПСИАД
Че за какво го пращах на учение!
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Под клетва в боговете ще отричаш ли