СТРЕПСИАД
Как с ритмите ще припечелвам хляба си?
СОКРАТ
Ще бъдеш, първо, духовит със хората,
когато разумяваш кой от ритмите
е боен танц и кой е танц на пръстите.
СТРЕПСИАД
На пръстите ли? Зная го.
СОКРАТ
Кажи го, де!
Кой друг, ако не бъде, ето, този пръст?
(Показва показалеца си.)
СТРЕПСИАД
Преди, когато бях дете, бе този на.
(Показва средния си пръст.)
СОКРАТ
Простак, тъпак!
СТРЕПСИАД
Ами че аз, нещастнико,
не ща това да уча.
СОКРАТ
А какво тогаз?
СТРЕПСИАД
Оная реч, оная, най-неправата.
СОКРАТ
Но първо ще научиш други работи:
кои четириноги са от мъжки род?
СТРЕПСИАД
Ма зная ги аз мъжките, че луд ли сам?
Овенът, бикът, кучето, петелът и…
СОКРАТ
Видя ли, че грешиш! „Петелът“! Може ли
за мъжкото „петел“, че и за женското?
СТРЕПСИАД
Как тъй?
СОКРАТ
Как тъй ли? Ха! „Петел“ и пак „петел“!
СТРЕПСИАД
Да, тъй е. Но как трябва да му казваме?
СОКРАТ
„Петел“ — едното, а „петлица“ — другата.
СТРЕПСИАД
„Петлица“? Тъй! Заклевам се във Въздуха!
Че само за това ти поучение
добре ще да напълня нощъвите ти.
СОКРАТ
Как, „нощъвите“? Мъжки или женски род?
Наричаш мъжко женското!
СТРЕПСИАД
Че как така?
„Нощъв“ ли казвам аз?
СОКРАТ
„Нощъв“, разбира се,
тъй както „Клеоним“.
СТРЕПСИАД
Но обясни ми го.
СОКРАТ
„Нощъв“ и „Клеоним“ са от еднакъв род.
СТРЕПСИАД
Но, драги, Клеоним си няма никакъв
„нощъв“, ами си меси в кръгла чутура!
Но как ще трябва да му викам в бъдеще?
СОКРАТ
Е, как! „Нощва“, като „Сострата“, ясно е.
СТРЕПСИАД
„Нощва“ ли? Мигар женско?
СОКРАТ
Да, да, правилно.
СТРЕПСИАД
„Нощва“ и „Клеонима“, значи, казваме!
СОКРАТ
Ще учиш още имената, личните —
кои са мъжки и кои са женски род.
СТРЕПСИАД
Аз знам кои са женски.
СОКРАТ
Ха кажи ми ги.
СТРЕПСИАД
Лизила, Клитагора и Деметрия.
СОКРАТ
Ами кои са мъжките?
СТРЕПСИАД
Безброй са те:
Мелезий, Филоксен, Андрей, Перикъл и…
СОКРАТ
Но мъжки ли са всички те, негоднико?
СТРЕПСИАД
За вас не са ли мъжки, а?
СОКРАТ
Как, срещайки
на пътя си Андрей, ще му извикаме?
СТРЕПСИАД
Хм, как ли? Тъй: „Андрея бе, ела насам.“
СОКРАТ
Ха тъй! „Андрея“! Ами той жена ли е?
СТРЕПСИАД
Не е ли право тъй? Войник отиде ли?
Какво ще уча всеизвестни работи?
СОКРАТ
А, нищо… Хайде лягай тук…
СТРЕПСИАД
Защо това?
СОКРАТ
… и помисли по своите си работи.
СТРЕПСИАД
Не, моля те, не тук. Но щом потребно е,
ще ги обмислям, като легна наземи.
СОКРАТ
Не може другояче.
СТРЕПСИАД (ляга)
Ох, нещастен аз!
Ох, как ще ме накажат дървениците!
Сократ влиза в мислилището.
ХОР (към Стрепсиад)
СТРЕПСИАД
Ох, леле! Ох, леле!
ХОР
Какво ти е? Страдаш ли?
СТРЕПСИАД
Умирам, ох! Излизат от леглото ми
и страшно хапят дърве… коринтийците!
Разкъсаха краката ми,
погълнаха душата ми,
проядоха месата ми,
изтръгнаха мъдата ми —
та ей бедата ми!
ХОР
Недей се вайка толкова!
СТРЕПСИАД
Ала как? Че нали
и парата ми хвръкна, и здравето, ах,
и душата ми хвръкна, и чехлите с тях,
и отгоре на всичките тези беди
тук на стража седи —
та насмалко и сам аз да хвръкна!
Сократ излиза от мислилището.
СОКРАТ
Хей, ти там? Размишляваш ли?
СТРЕПСИАД
Разбира се,
че да.
СОКРАТ
Какво е твойто размишление?
СТРЕПСИАД
Какво ли ще оставят дървениците от мен.
СОКРАТ
Пък да пукнеш!
СТРЕПСИАД
Драги, пукнал съм.
ХОР
Не се глези, а се завий по-хубаво.
Ще трябва да измислим отървителна
измама.
СТРЕПСИАД
Кой ще ме завие с кожа от
„офне“, а в нея хитрост отървителна?
СОКРАТ (тихо)