— Наистина имам теория по този въпрос. Малко е екстравагантна.
— И каква е теорията ви?
— Мисля, че е водила дневник, за да озадачава. Точно така, да озадачава.
Двете се спогледаха.
— Да озадачава кого? Биографите?
— Просто така, по принцип.
Мод зачака. Беатрис безпомощно описа истинските си преживявания:
— Когато започнах, си казах: каква симпатична скучна жена. А после започнах да усещам някакво пърхане и припламване зад цялата тази солидна… не знам, наричам я ламперия. След което започнах да мисля, така ми бе внушено, че всички тези пърхащи и припламващи сенки са само плод на въображението ми и че истината всъщност е поразително скудоумна и скучна. Струваше ми се, че си измислям, че на моменти сякаш е била на ръба да каже нещо интересно, как да кажа, интригуващо, но категорично е решила да не го прави. Може да е някакво професионално заболяване, нали, свързано с редактирането на извънредно скучен дневник? Да си въобразявам, че авторката умишлено е искала да ме озадачи?
Мод я погледна озадачена. Видя очертанията на бойния корсаж под нежната напръскана вълна, обгърнала валчестата гръд на Беатрис. Преобладаващият нюанс бе бледосиньо. До болка уязвимо. Беатрис сниши глас:
— Сигурно си мислите, че няма с какво да се похваля за толкова години работа. Двайсет и пет години, ако трябва да сме точни, а времето лети все по-бързо. Все по-силно осъзнавам колко бавно напредвам, особено на фона на все по-големия интерес, който проявяват учени като вас, хора с определени идеи за Елън Аш и творчеството й. За мен всичко бе известна симпатия към ролята й на спътница и, ако трябва да бъда откровена, д-р Бейли, огромно възхищение от Рандолф Аш. Казаха ми, че е по-добре да се заема с тази задача, която, така да се каже, се появи и изглеждаше подходяща за моя… пол и за способностите ми, каквито и да са те — явно така са ги възприемали тогава. Една добра феминистка в онези дни, д-р Бейли, щеше да настои да й позволят да работи върху цикъла за Аск и Ембла.
— Да й позволят?
— Да. Не разбирате, нали? Да й позволят да работи върху цикъла за Аск и Ембла — тя се поколеба: — Струва ми се, че не можете да си представите какво беше тогава, д-р Бейли. Бяхме зависими същества, хора извън системата. Когато бях млада, на практика чак до края на 60-те, жените нямаха право да влизат в стаята на преподавателската колегия в колежа „Принц Албърт“. За нас имаше отделна стая, по-малка и даже кокетна. Всичко, или поне всичко важно, се решаваше в кръчмата, където никога не ни канеха и където не искахме да влизаме. Мразя цигарен дим и миризмата на бира. Но това не означава, че не трябва да участвам в обсъжданията на университетската политика. Бяхме благодарни, че имаме работа. Смятахме, че е лошо да сме млади и понякога привлекателни, което със сигурност не важи за мен, но когато остаряхме, стана още по-зле. Дълбоко вярвам, че при такива обстоятелства идва определена възраст, когато чисто и просто защото остарява, една жена се превръща във вещица, д-р Бейли, познаваме историята, винаги е било така… и после идва ловът на вещици. Сигурно ме смятате за луда. Сякаш се опитвам да оправдая 25-годишно забавяне с лични причини. Вие на мое място щяхте да издадете дневника преди 20 години. Истината обаче е, че не бях сигурна, че постъпвам правилно… че тя би харесала работата ми.
Мод ненадейно изпита дълбоко чувство на съпричастност.
— Не можете ли да се откажете? Да се заемете със свои изследвания?
— Чувствам се отговорна. Пред себе си след толкова много години. Пред нея.
— Може ли да видя дневника? Особено ме интересува 1859 г. Прочетох писмата, които й е писал от Йоркшър. Успяла ли е да отиде на лекцията на Хъксли?
Дали не беше поставила въпроса прекалено грубо? Явно не. Беатрис бавно се надигна от стола и измъкна дневника от сивата метална кантонерка. За миг го притисна към гърдите си, сякаш искаше да го защити.
— Веднъж дойде някоя си професор Стърн. От Талахаси. Искаше да научи повече… искаше да разбере за сексуалните отношения на Елън Аш с мъжа й или с някой друг. Казах й, че в дневника няма нито дума за това. Заяви, че не може да няма — в метафорите или в пропуснатото. Не са ни учили да развиваме научна дейност, като наблягаме най-вече на пропуснатото, д-р Бейли. Несъмнено ме смятате за много наивна.
— Напротив. Понякога смятам, че Леонора Стърн е наивна. Не, това не е точната дума. Едностранчива и фанатична. Но може да е била права. Може би онова, което ви озадачава, е някакъв систематичен пропуск.