Светликът стреснал тези първи хора.Светликът пръв и влажен, който позлатявалморето с течно злато, по вълните пенестисребро застилал, те се къдрелии рошели, дордето се изгладят.
Живяло то със шепота на гъстата мъзга,усещало то опипом трептенето на въздуха,мрак и лъчи познавало по грубата кора,сега вълни от безразлична светлинапосрещало с очи — талаз подир талазот златно слънце и фонтан от сводеста дъга,изпъстрена със струи от искрящи петънца.
Не само го видели и почти видели го,а после зърнали прекрасните си форми,изваяни от наблюдаващите богове —със бяла кожа, синкави отсенки, вени,втъкано розово, кафяво, златно, перлено,напълно нови, недокоснати и дишащи.Очите, заслепени от пламтящото лицена ярката небесна господарка, зърналипо-меките окръжности на свойте погледиизпод короните от златни къдри.
И щом с очи стоманносини онзи първи мъжсъзрял ответ в лазурните очи на Ембла,кръвта, развързана от Локи в тях,заляла пламнали лица. Видял, че тяе като него, но различна; тя видялаусмихнато лице и в него — своето.Усмихнати се гледали и Боговетеусмихвали се над това творение,заченато в задружно разпознаване.
Пристъпил Аск на девствения бряг,ръката й докоснал, тя го вкопчила,безмълвни те поели край морето,ревящо в слушащите им уши.След тях, за пръв път в този гладък пясък —низ потъмнели стъпки, сбрали сол,първи следи на този свят с живот и време,с любов, с надежда смъртна — чезнели. ВК