Едно митично предание разказва за побитите камъни и привлича въображението ми, тъй като крие намек за жизненото присъствие на древните богове в относително ново време. Уитби си има свой местен великан, страховития Уейд, който заедно с жена си Бел обичал да запокитва каменни блокове в мочурището. Също като онзи Хримтурс, който издигнал стените на Асгард, или като феята Мелюзина Уейд и Бел строяли замъци за неблагодарния човешки род — на тях приписват строежа на римския път през мочурището, който отвежда към великолепния град Пикъринг, същински каменен път върху настилка от чакъл или натрошен пясъчник от мочурището. Възнамерявам да мина по този път, наричан от местните Уейдов друм — те вярват, че Уейд го е направил за удобство на жена си, защото Бел отглеждала в мочурището великанска крава и ходела да я дои. Едно от ребрата на чудовищното добиче е изложено в замъка Мългрейв и всъщност представлява челюстта на кит. Насипите, или могилите в мочурището, са от грамади камъни, които работливата Бел носела в престилката си, но понякога връзките се късали. Според Чарлтън Уейд е чисто и просто друго име на древния бог Один. По времето на саксите в село Тордиса, разположено при извора на потока Истроу, определено са почитали Тор. Така човешкото въображение смесва и нагажда към злободневните си грижи много съставки, които образуват ново цяло — защото по същество е поетично; тук морският кит, замъкът Пикъринг и древният бог на гръмотевицата, отколешните тански гробници на бритите и саксите и неутолимата военна страст на римските завоеватели са претворени в образа на местен великан и пъргавата му съпруга, както камъните на римския път са отишли в строежите от суха зидария за загуба на археологията и за защита на овцете ни — или както грамадният каменен блок в Слайтското мочурище, запокитен от великанското чедо на Бел и нащърбен от железния й гръден кош, е бил раздробен на парчета за ремонт на пътища. От този път се връщам.
Посещавам местните работилници за черен кехлибар, където занаятът процъфтява, а изделията им разкриват отлично ювелирно майсторство. Изпратих ти брошка, придружена с кратко стихотворение… и, както винаги, с голяма обич. Знам колко харесваш добрата изработка; повечето от любопитните тукашни творения искрено биха те зарадвали — украшения могат да се правят от какво ли не и древните амонити откриват нов живот във вид на шлифовани брошки. Занимава ме и преобразяването на останки от вкаменелости в елегантни вещи — полираният плот на цяла маса разкрива невъобразимо древните спирали на отдавна изчезнали охлюви или папратовидните каменни листа на примитивни цикасови растения, ясно очертани като изсушените цветя или папрат в молитвеника ти. Ако като писател имам своя тема, мила Елън, то тя е упорито преобразяващият се живот на отдавна загинали неща, които не изчезват. Бих искал да напиша нещо тъй съвършено излято, че и след толкова години все още да го съзерцават като тези същества, отпечатани в камъка. Макар да чувствам, че престоят ни на тази земя може далеч да не се равнява на техния.
Сигурно знаеш, че и черният кехлибар някога е бил жив. „Някои учени мислители са допускали, че е представлявал втвърден петрол или минерална смола, но днес по общо мнение се приема, че е от дървесен произход — откриваме го в плътни продълговати и тесни маси, външната му повърхност винаги е надлъжно набраздена като дървесни линии, а подобният на мида напречен разрез със смолист блясък показва годишния растеж в сбити елипсовидни зони.“ Цитирам описанието на доктор Янг, макар да съм виждал необработените бучки кехлибар в работилниците и да съм ги държал в ръцете си, неизразимо трогнат от следите на времето в техните разширяващи се елипси — отдавна, много отдавна, неописуемо отдавна отминало време. В някои случаи може да бъдат замърсени от прекомерен слой силикати — докато изрязва роза, змей или ръка, гравьорът може внезапно да попадне на жилка или дефект от кварц или кремък и е принуден да се откаже. Виждал съм как работят тези майстори, всеки от които притежава някакво специално умение в занаята си; гравьорът може да даде брошката на друг, който е специалист в гравирането на орнаментални мотиви, или кехлибарът може да се украси със злато, слонова кост или друга животинска кост.