Нещо ново, това бяха поискали. И денят се оказа идеален. Ден със синьо-златното хубаво време, което всички помним от първите си детски очаквания, когато свежата недалечна памет си казва — това е, и щом сега е така, значи така е било, така ще бъде. Хубав ден за среща с ново място.
Запасиха се с храна за прост пикник. Кафяв хляб, бяло йоркшърско сирене, червени репички, жълто масло, алени домати, кръгли яркозелени ябълки и бутилка минерална вода. Не взеха никакви книги.
Ямата на Страшилището е пещера, закътана в скалите, където реката се влива през пясъка в морето от стара мелница, сега превърната в младежки хостел. Спуснаха се в залива по отрупаните с цвят алеи. Високите гъсти плетове бяха обсипани с цъфнали шипки, повечето светлорозови, тук-там бели, със златистожълти тичинки, натежали от жълт прашец. Сред тях изящно и нагъсто се бяха вплели диви орлови нокти, втъкали кремавите си цветове в златисто-розовия облак. Никой от двамата не беше виждал или вдишвал такова великолепие от диви цветове, струпани на такова малко място. Топлият въздух носеше аромата им на плътни пориви като витаещ наситен балдахин. Бяха очаквали някой и друг цвят, късен съвременен потомък, оцелял от цветните килими на Шекспир или Уилям Морис. Завариха изобилие, растеж, искряща, ухаеща лавина от живот.
Ивицата под стръмните скали трудно може да се нарече плаж. Равният пясък преминава в плитчини, осеяни с влажни камъни, и терасовидни скални басейни, които се простират към морето. Терасите преливат в ярки цветове — розовеещ камък, сребрист подводен пясък, ослепително зелен мъх, гъсти туфи с розови връхчета в лавина масленозелени, жълто-кафяви водорасли. Самите люспести скали са сиви. Роланд и Мод забелязаха, че плоските камъни в основата им са нашарени с релефа на перести и тръбовидни вкаменелости. Имаше табелка: „Моля не рушете скалите. Уважавайте природното ни наследство и го пазете за всички“. В Уитби можеше да се купят амонити и белемнити. Въпреки това младеж с чукче и плик усърдно ронеше скалната повърхност, от която навсякъде стърчаха спираловидни и пръстеновидни кръгли форми. Особеност на крайбрежната ивица е изобилието от големи кръгли камъни, пръснати като следи от космически или великански обстрел. Камъните не са еднакви на цвят и големина — има лъскавочерни, сернистожълти, петнисти, със зеленикавовосъчния меланж на стар картоф, пясъчножълти, бели или изпъстрени с жилки розов кварц. Двамата се разхождаха с наведена глава и повтаряха „Вижте, вижте, вижте“, а окото им откъсваше за миг някой камък и после го оставяше да се слее с общата канава — или произволен безпорядък, изместен от нови открития.
Когато спряха за пикник на една скала, най-сетне успяха да видят и да осъзнаят цялата гледка. Роланд събу обувките си; краката му се белнаха на пясъка като твари, изпълзели от непрогледен мрак. Мод беше по дънки и риза с къси ръкави. Ръцете й изглеждаха златисто-бели — бяла кожа с блеснали косъмчета. Наля вода от зелената бутилка, доказателство за чистия й произход от минералния извор; мехурчетата затрептяха в картонените чаши. Бяха уцелили отлив и морето беше много далеч. Настъпил бе моментът за откровен разговор. И двамата го усещаха, и двамата до голяма степен го искаха, но нещо ги спираше.
— Съжалявате ли, че се прибираме? — попита Мод.
— А вие?
— Хлябът е много хубав. Имам чувството, че и двамата ще съжаляваме.
— Трябва да решим дали и какво да кажем на Блекадър и Кропър.
— И на Леонора. Скоро пристига. Тревожи ме срещата с нея. Възторгът й е заразителен и човек лесно се забравя.
Роланд не успяваше да си представи Леонора. Нещо му подсказваше, че е едра жена, и сега внезапно си я представи като класическа богиня с богато надиплени одежди, повела за ръка придирчивата Мод. Две бягащи жени. Писанията на Леонора разпалваха въображението му. Две жени…
Погледна Мод, седнала встрани по дънки и бяла риза на слънцето. Отново беше с шал, този път не с копринената кула, а с хрупкав памучен плат на зелени и бели карета, привързан на тила под косата й.
— Ще трябва да решите какво да й кажете.
— Вече съм решила. Няма да й казвам нищо. Най-малкото докато двамата с вас не стигнем до някакъв завършек или решение. Няма да е лесно. Тя е много настъпателна. Експерт е по интимните въпроси. Стеснява личното ми пространство. Както стана дума, не се оправям особено добре с тези неща. В известен смисъл.
— Може би сър Джордж ще предприеме нещо.
— Може би.
— Нямам никаква представа какво ме чака, като се приберем. Нали ви казах, на практика съм безработен, от време на време ми подхвърлят по милост някое преподавателско място и спорадични задачи по изданието. Изцяло завися от Блекадър, който ми дава безлични препоръки и ме изкарва още по-безличен, отколкото съм в действителност. И аз не мога да му кажа за всичко това. Но така животът става още по-труден. А и остава въпросът с Вал.