Роланд преписа тези редове и продължи да чете нататък, но не можа да открие нищо повече за госпожица Ламот, макар че Аш се споменаваше като доста чест домакин и гост. Робинсън отдаваше дължимото на отличните къщовни качества на госпожа Аш и оплакваше факта, че така и не станала майка, за каквато била идеално създадена. Изглежда, не беше забелязал някакви необикновени познания върху поезията на Аш нито от страна на госпожица Ламот, нито от страна на госпожица Глоувър. Може би разговорът, „приятен и неочакван“ или в другата чернова „необикновен“, се бе състоял на друго място или при друг случай. Спомените на Краб Робинсън изглеждаха странно, преписани с доста разкривения почерк на самия Роланд, не толкова уверен, не така неразделна част от нечий живот. Роланд знаеше, че статистически е почти неминуемо текстът да е вече повреден по някакъв начин от намесата му, дори само с неправилно преписване. Мортимър Кропър караше дипломантите си да преписват пасажи — обикновено от Рандолф Хенри Аш, — а после да преписват собствените си преписи, да ги натракват на машина и накрая да ги пресяват за грешки със сурово редакторско око. Текст без грешки не съществува, казваше Кропър. Не се отказваше от това унизително упражнение дори в епохата на ксерокопията, които не изискваха никакви усилия. Блекадър не прилагаше подобен професионален подход, ала и без него забелязваше и поправяше океани от грешки, като при това придружаваше поправките си с несекваща върволица укоризнени забележки за западащото ниво на английското образование. По негово време, казваше той, учениците лягали и ставали с правописа и изучавали поезия и Библията наизуст, от сърце. Странна фраза, от сърце, добавяше след малко, сякаш стиховете се съхраняват в кръвоносния поток. „«Почувствано със сърцето», както е казал Уърдзуърт“, казваше Блекадър. Ала в духа на най-добрите английски традиции той не смяташе, че е негова работа да въоръжи недъгавите си студенти с онова, което им липсва. Да се тътрят сами напред през мъгла от недоволство и презрение.
Роланд отиде в Британския музей да търси Блекадър. Не беше решил какво да му каже, затова му отне известно време да избистри положението под високия купол на читалнята, ала колкото и да беше висок, чувстваше той, куполът не съдържаше достатъчно кислород за всички тези прилежно четящи глави, затова те лежаха сънливи като пламъчета, гаснещи в камбановидния буркан на Хъмфри Дейви, щом поддържащата живота им субстанция се изчерпа. Беше следобед — сутринта бе минала над Краб Робинсън, — което означаваше, че всички широки и високи маси с нежносиня кожена тапицерия, наредени по спиците на огромното колело, от чийто център тръгваха и където се намираше бюрото на главния управител, заобиколено на свой ред от кръга на каталога, вече бяха заети, затова трябваше да се задоволи с един от пестеливите до крайност плоски триъгълни краища на добавените впоследствие сегменти, вмъкнати между спиците. Вмъкнатите части бяха бюра призраци, бюра от поддръжката, бюра пелтеци — ДД ГГ ОО. Откри едно място в края на АА (като Аш) близо до вратата. Когато за първи път изживя удоволствието да бъде допуснат до този вътрешен кръг на учеността, беше го оприличил с Дантевия Рай, където светците, патриарсите и девиците седят в кръг в подредения си строй — като огромна роза или страниците на огромен том, някога пръснат из Вселената, ала сега събран. Позлатените букви върху нежносинята кожена тапицерия също придаваха някаква средновековна образност.
В такъв случай работилницата „Аш“, сбутана в недрата на сградата, бе Адът. Пътят навътре и надолу минаваше по стълба от железни летви, която започваше от читалнята, а нагоре и навън — през висок заключен портал, който извеждаше в невидял слънчев лъч египетски некропол покрай оцъклили сляп поглед фараони, прегърбени писари, малокалибрени сфинксове и кухи ковчези без мумии. Работилницата „Аш“ бе напечено място с метални кантонерки и остъклени кубове, сдържащи трясъка на пишещите машини и мъждивата светлина на неоновите лампи. Устройствата за микрофилми озаряваха мъждивия сумрак със зелено сияние. От време на време се разнасяше серниста миризма, когато ксероксите дадяха на късо. Чуваха се дори вопли и странни писъци. По-долните етажи на Британския музей смърдят на котараци. Подлите твари си пробиват път през решетки и вентилационни шахти и обикалят навсякъде, преследвани или при случай тайничко подхранвани.