В тези калъфи безмълвнибелите длани се плъзватс леко опъване,тъкмо събудени,със сплетени пръстида съхранят верността си. ВК
Мод седеше в Ресурсния център за женски изследвания на ябълковозелен стол пред оранжева масичка. Преглеждаше кутията с малкото документи, които притежаваха за самоубийството на Бланш Глоувър. Репортаж във вестника, стенограма от полицейското дознание, препис на бележката, която бяха намерили затисната с парче гранит на масата в къщата на „Арарат Роуд“. Имаше и няколко писма до бивша ученичка — дъщеря на депутат, съчувствено настроен към каузата на жените. Мод пресяваше оскъдните останки с надеждата да намери някаква следа как Кристабел Ламот беше прекарала времето от пътуването в Йоркшър до дознанието. От Бланш беше останало съвсем малко.
На вниманието на заинтересованите:
Предприемам тази стъпка с пълно и трезво съзнание, каквото и решение да бъде произнесено за мен впоследствие, и след дълго и внимателно обмисляне. Причините са прости и могат да бъдат изложени с най-прости думи. На първо място, бедност. Нямам средства за нови бои, а през последните месеци не съм продала почти нищо. Оставям добре опаковани в дневната четири наистина красиви картини с цветя като онези, които господин Креси от Ричмънд Хил хареса преди време, с надеждата, че може да предложи достатъчно за тях, за да се поемат разноските за погребението ми, ако това се окаже практически възможно. Изричното ми желание е с този въпрос да не се натоварва ГОСПОЖИЦА ЛАМОТ и се надявам господин Креси да може да услужи, защото не ми хрумва нищо друго.
На второ място, и това може би заслужава по-голямо порицание, гордост. Не мога отново да се унижа дотам да вляза в нечий дом в ролята на гувернантка. Такъв живот е ад под небето, дори семействата да са любезни, и предпочитам изобщо да не живея пред това да съм робиня. Нито ще се натрапя на милосърдието на ГОСПОЖИЦА ЛАМОТ, която си има собствени задължения.
На трето място, крушение на идеалите. Опитах се, първоначално с ГОСПОЖИЦА ЛАМОТ, а след това сама в този дом, да живея в съответствие с определени убеждения, че е възможно независими самостоятелни жени да живеят заедно като полезни и пълноценни човешки същества, без да разчитат на помощ от външния свят… или от мъже. Вярвахме, че е възможно да живеем пестеливо, милосърдно, философски, творчески и в хармония помежду ни и с природата. Или светът се оказа прекалено враждебно настроен към нашия експеримент (убедена съм, че е така), или ние самите се оказахме недостатъчно изобретателни и упорити (за което също съм убедена, че е така, и за двете… от време на време). Остава да се надяваме, че първите опияняващи дни на нашата икономическа независимост и творбите, които оставяме, ще вдъхновят други, по-силни духом, да се нагърбят с тази задача и да изведат същия експеримент до успешен край. Независимите жени трябва да очакват повече от себе си, тъй като нито мъжете, нито останалите, по-традиционно възпитани в домакинството жени не се надяват на нищо друго — и не очакват нищо друго освен пълен и катастрофален провал.
Не оставям много и бих искала да се разпоредя с малкото ми притежания, както следва: Предвид обстоятелствата настоящият документ няма правна сила, но се надявам, че човекът или хората, които го четат, ще се отнесат към него с не по-малко уважение.
Оставям дрехите си на прислужницата ни Джейн Самърс — да вземе каквото й хареса, и да раздаде останалото, както намери за добре. Използвам случая да й поискам прошка за една дребна лъжа. Въпреки пълната ми неспособност да й плащам успях да я принудя да ме напусне единствено с престорено недоволство, което изобщо не изпитвах. Вече бях взела решението, към което пристъпвам сега, и не исках да й се търси никаква пряка отговорност за последиците. Това е единствената причина за държанието ми. Иначе не съм добра актриса.
В действителност къщата не е моя. Собственост е на ГОСПОЖИЦА ЛАМОТ. Цялото движимо имущество и обзавеждането, които купихме заедно със спестяванията си, принадлежат в по-голяма степен на нея, отколкото на мен, тъй като тя бе по-заможният съдружник; затова желанието ми е да постъпи с тях, както реши.
Бих искала моите съчинения на Шекспир, стиховете на Кийтс и поетичните творби на лорд Тенисън да бъдат предадени на госпожица Илайза Донтън, ако има за какво да ползва такива препатили и изтъркани издания. Често ги четяхме заедно.
Малкото ми бижута нямат особена стойност, с изключение на перления кръст, който тази вечер ще сложа на врата си. Останалите ми дреболии могат да се дадат на Джейн, ако нещо й хареса, с изключение на брошката от черен кехлибар с двете ръце и с надписа „дружба“ — беше ми подарена от госпожица Ламот и бих искала сега да си я вземе.