— Извинете.
— Не виждам защо ми се извинявате. Предполагам, че не вие сте виновна за… боледуването му?
— Ако го видите, бихте ли му казали, че съм го търсила?
— Ще му кажа. Да му предам ли още нещо?
— Бихте ли го помолили да ми се обади?
— По какъв въпрос, д-р Бейли?
— Кажете му, че професор Стърн от Талахаси е тук.
— Ако не забравя и го видя, ще му предам.
— Благодаря.
На излизане от магазина в Линкън Мод и Леонора по чудо не бяха прегазени от голяма кола, която беззвучно и с бясна скорост правеше обратен завой. Двете носеха разкошни детски кончета с кадифени глави на здрави пръчки, с плувнали копринени гриви и зли бродирани очи. Леонора ги беше взела за многобройните си кръщелници, защото изглеждали вълшебни и много английски. Шофьорът на колата, който ги зърна през опушеното синьо стъкло с развети поли и шалове на главата, понесли тотемни животни, ги взе за ексцентрични идолопоклоннички и с пестелив презрителен жест посочи канавката. Леонора размаха кончето и с дрън на звънчета го нарече „мърляч, задник и ненормалник“. Брониран срещу ругатните й, той завърши маневрата, хвърляйки в ужас една баба с детска количка, двама колоездачи, куриер и една кортина, която трябваше да мине на заден цялата улица. Леонора записа номера на колата; „АНК 666“. И двете не познаваха Мортимър Кропър. Движеха се по различни траектории — различни конференции, различни библиотеки. Ето защо Мод не изпита и сянка на заплаха или тревога, когато мерцедесът се плъзна по тесните стари улици, за които не беше създаден.
Ако знаеше, че едната идолопоклонничка е Мод Бейли, Кропър нямаше да спре — веднага и без никакъв интерес беше разпознал американския акцент на Леонора. Сега гонеше друга плячка. Не след дълго мерцедесът забуксува зад натоварена със сено каруца по криволичещите тесни пътища в долината близо до Бег Ендърби. Той предизвикателно я задмина, като почти я натика в живия плет. Не отвори прозореца на асептичното кожено купе, а остана на климатик.
Входът на Сийл Корт беше окичен с табели — стари, с по-зеленели надписи и нови, с червени букви на бял фон. ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. НЕ ВЛИЗАЙ. НЕ ПРЕМИНАВАЙ. ОПАСНО КУЧЕ. ИМОТЪТ СЕ ОХРАНЯВА. В СЛУЧАЙ НА ЗЛОПОЛУКИ ОТГОВОРНОСТТА Е ВАША. Кропър не спря. От опит знаеше, че многословните надписи не са предупреждение за истински капани, а техен заместител. Продължи по алеята с буковете и в двора спря, без да гаси двигателя, за да обмисли следващия си ход.
Скоро забеляза сър Джордж, който с пушка в ръка надникна през кухненския прозорец и след малко се появи на вратата. Кропър остана в колата.
— Да не сте се загубили?
Кропър свали сивото стъкло и вместо лъскав филмов декор видя изронени камъни. Огледа сградата с вещо око. Напукани зидове. Изкривени врати. Плевели в конюшнята.
— Сър Джордж Бейли?
— Хмм… С какво мога да ви помогна?
Кропър излезе от колата и изключи двигателя.
— Може ли да ви оставя визитката си? Професор Мортимър Кропър, колекция „Стант“ към университета „Робърт Дейл Оуен“ в град Хармония, Ню Мексико.
— Станала е някаква грешка.
— Не мисля. Доста дълъг път изминах с молба да ми отделите само няколко минути от ценното си време.
— Доста съм зает. И жена ми е болна. Какво искате?
Кропър пристъпи към него и се зачуди дали да не попита не може ли да влезе в къщата; сър Джордж леко вдигна пушката. Кропър остана на двора. Беше облечен с елегантно свободно черно сако, смес от коприна и вълна, памучен тъмносив панталон и кремава копринена риза. Беше слаб и жилав; в силуета му се долавяше бегла прилика с вирджинците от филмите, подобни на диви котки, стъпили в заграждението за добитъка и готови да скочат на мига… или светкавично да извадят пистолет от кобура.
— Струва ми се, спокойно мога да заявя, че съм водещият специалист в света по всички въпроси, свързани с Рандолф Хенри Аш. От определени източници останах с впечатлението, че може би притежавате някои негови документи — може би писмо или някаква чернова…
— Какви източници?
— Косвени източници. Тези неща рано или късно се разчуват. Как да ви кажа, сър Джордж, в качеството си на куратор аз представлявам най-голямата колекция с ръкописи на Р. Х. Аш в целия свят.
— Съжалявам, професоре, но това не ме интересува. Не знам нищо за въпросния Аш и не смятам тепърва да започвам…
— Според моите източници…
— Освен това не ми е приятно разни чужденци да ни купуват английското минало.
— Или може би документ, свързан с прочутата ви роднина Кристабел Ламот?
— Не е прочута и не ми е роднина. И двата пъти не познахте. Вървете си.