— Ако е възможно да вляза само за няколко минути, за да обсъдим въпроса — с чисто научна цел бих искал да знам какво може би сте открили или не сте открили…
— Повече не искам никакви учени да ми влизат в къщата. Не искам никой да ми се бърка. Чака ме работа.
— Не отричате, че разполагате с нещо.
— Нищо не съм казал. Не е ваша работа. Махайте се от земята ми. Горката малка поетеса с приказките. Оставете я на мира.
Сър Джордж твърдо пристъпи напред. Кропър елегантно вдигна елегантните си ръце; коланът от крокодилова кожа помръдна като патрондаш на тънкия му хълбок.
— Не стреляйте, отивам си. Никога не безпокоя хора, които искрено не желаят. Позволете само да ви попитам — имате ли представа колко може да струва такъв ръкопис? Ако съществува, разбира се?
— Как така да струва?
— Говоря за пари, сър Джордж. Пари.
Празен поглед.
— Например едно писмо на Аш, нищо особено, уговорка да позира за портрет, неотдавна се продаде за 500 лири в „Сотби“. Взех го, естествено. Съвсем откровено мога да се похваля, че не завися от перото за библиотеката в университетския бюджет, сър Джордж. Аз работя с чекова книжка. Да допуснем, че имате повече от едно писмо или стихотворение…
— Слушам ви.
— Да кажем, че имате дванайсет дълги писма или двайсет по-малки, нищо особено — и в двата случая ви чака кръгла шестцифрена сума, ако не и повече. Шестцифрена сума в британски лири. Забелязах, че великолепният ви дом има нужда от сериозна поддръжка.
— Писма от поетесата с приказките?
— Писма от Рандолф Хенри Аш.
Сър Джордж се замисли и смръщи зачервеното си чело.
— И ако получите писмата, ще ги отнесете…
— И ще ги пазя в град Хармония, където до тях ще имат достъп всички учени от всякакви националности. Ще се съберат със събратята си при идеални условия — въздушно налягане, влажност, светлина. В целия свят няма по-добри условия за съхранението и разглеждането им.
— Според мен английското минало трябва да си остане в Англия.
— Разбирам ви. Похвален патриотизъм. Но какво място има патриотизмът в съвременната епоха на микрофилми и фотокопия?
Може би заради мислите в главата му пушката в ръцете на сър Джордж конвулсивно трепна. Без да откъсва проницателните си очи от неговите, Кропър не помръдна, абсурдно вдигнал ръце във въздуха, и се усмихна — мрачна вълча усмивка, не притеснена, а бдителна.
— Ако ми кажете, сър Джордж, че предположението ми е напълно погрешно и не сте намирали никакви значими нови ръкописи… или изобщо никакви ръкописи… само кажете и веднага си тръгвам. Въпреки всичко се надявам, че ще приемете визитката ми — може да се окаже, че при по-внимателно вглеждане в някакви стари писма на Кристабел Ламот, в някакви стари дневници или счетоводни тефтери може да излезе нещо, свързано с Аш. Ако изпитвате и най-малкото съмнение за естеството на някакъв ръкопис, с най-голямо удоволствие ще споделя непредубеденото си мнение за неговия произход и стойност. Специално обръщам внимание на тази дума — стойност.
— Не знам — каза сър Джордж и едрото му лице се отдръпна зад тъпата маска на селски големец.
Кропър видя пресметливия му поглед и тутакси разбра с непоклатима сигурност, че в къщата има нещо, както и че сър Джордж може да му помогне да го получи.
— Може ли да ви подам визитката си, без да ме гръмнете?
— Сигурно, сигурно. Имайте предвид обаче, че нищо не обещавам, нищо не съм казал…
— Нито дума. Искате да сте безпристрастен. Напълно ви разбирам.
Мерцедесът се плъзна по обратния път през Линкън много по-бързо, отколкото на идване. Кропър обмисли и на този етап отхвърли идеята да се обади на Мод Бейли. Замисли се за Кристабел Ламот. Някъде в колекцията „Стант“, за която той имаше любяща и почти фотографска памет, решеше ли да я задейства, имаше нещо за Кристабел Ламот. Какво?
Мод пресичаше пазарния площад в Линкън между сергиите. Внезапно в нея тежко се блъсна сър Джордж, изненадващо издокаран в стегнат зеленикавокафяв костюм. Той протегна ръка и я сграбчи за ръкава.
— Знаете ли, млада госпожице — развика се той, — знаете ли колко струва електрическа инвалидна количка? Или подвижна рампа за стълбите, може би знаете цената, а?
— Не, не знам — отвърна Мод.
— Ами да вземете да разберете! Тъкмо се връщам от адвоката ми, който се изказа много лошо за вас, Мод Бейли, много лошо.
— Не съм сигурна, че разбирам за какво…
— Не ми се правете на вода ненапита. Шестцифрена сума или повече, така каза хитрият каубой с мерцедеса. А вие и дума не обелихте за това, нали, да нямахте сливи в устата, студенокръвно момиче?