Съпроводи лекцията в тъмната църква с поредица бляскави изображения на двойните екрани. Огромни маслени портрети, увеличени миниатюри, ярки като скъпоценни камъни, и ранни фотографии на брадати мъдреци под разрушените арки на готически катедрали се редуваха в контрапункт с осветените пространства на университета „Робърт Дейл Оуен“, искрящото сияние на стъклената пирамида, в която се помещаваше колекцията „Стант“, блестящите ковчежета, в които се пазеха кичур от косата на Рандолф и плитката на Елън, възглавничката на Елън с бродираните лимонови дръвчета и черната кехлибарена брошка с розите на Йорк върху зелена кадифена възглавничка. От време на време уж случайно върху сияйните предмети падаше оживялата сянка на Кропър с орловия му профил, изрязан като викториански силует. При един от тези случаи той се засмиваше, извиняваше се и уж на шега произнасяше внимателно отрепетираната фраза — а ето го и биографа, част от картината, трептяща сянка, която не бива да се забравя на фона на предметите, с които работи. Именно по времето на Аш интуицията на историка става уважаван и даже съществен обект на интелектуално внимание. Историкът е неразделна част от своята история, както поетът е част от своята поезия, а сенчестият биограф — част от живота на човека, за когото пише…
На това място в лекцията Кропър отново за малко освети лицето си и продължи със старателна непосредственост:
— Разбира се, всички с надежда и не по-малък страх мечтаем за някое съществено откритие, което ще потвърди, опровергае или най-малкото ще промени делото на живота ни. Изгубена пиеса на Шекспир. Изчезналите съчинения на Есхил. Неотдавна станахме свидетели на такова откритие, когато в стар куфар на тавана бяха намерени писма между Уърдзуърт и жена му. Учените смятаха, че единствената му страст е била сестра му. Уверено наричаха жена му скучна и маловажна фигура. Ала ето че след толкова години брак писмата са пълни с взаимна сексуална страст. Трябва да се пренапише цялата история. Учените със смирено удоволствие я пренаписват. Трябва да съобщя, че преди броени седмици се случи събитие от подобна величина в областта, в която имам честта да работя, а именно творчеството на Рандолф Хенри Аш. Намерени са писма между него и поетесата Кристабел Ламот, които ще наелектризират или направо ще взривят съответните изследователски области. Не мога да цитирам писмата, тъй като до момента съм видял само няколко от тях. Мога единствено да изразя надежда, че до тях ще бъде осигурен свободен достъп за всички учени от всякакви националности, тъй като представянето им пред възможно най-широки кръгове е в интерес на международния обмен и свободното движение на идеи и интелектуална собственост.
Финалът на лекцията му бе плод на страстта му. В действителност беше започнал да обича яркото прозрачно фолио с изображенията на вещите, които притежаваше, почти колкото самите вещи. Когато се сетеше за табакерата за енфие на Аш, се сещаше не за тежестта й в сухата му длан, която затопляше студения метал, а за увеличението на емайлирания й капак върху екрана. Аш не беше виждал тези позлатени райски птици, разцъфналото грозде, кървавите рози, макар че цветовете са били по-ярки, когато я е ползвал. Не беше виждал лъскавия перлен ръб, докоснат от светлината на проектора. В края на лекцията Кропър представяше холограма на табакерата, която заплува в църквата като чудодейно левитиращо присъствие.
— Вижте — обичаше да казва той — музея на бъдещето. Руснаците вече пълнят музеите си не със скулптури или керамика, не с фибростъкло и гипсови копия, а с тези построения от светлина. Всичко може да бъде навсякъде, нашата култура може да бъде и вече наистина е навсякъде. Оригиналите трябва да се съхраняват там, където въздухът е най-добър, където човешкият дъх не може да им навреди така, както пещерните рисунки в Ласко са пострадали от посетителите, дошли да им се възхищават. Благодарение на съвременната технология самото притежание на останките от миналото вече не е важно. Важно е само хората, на които е поверена грижата за тези крехки и чезнещи предмети, да имат необходимите умения и средства, за да увековечат живота им и, така да се каже, да изпращат техните цветни и живи изображения — както видяхте, даже по-живи, отколкото в действителност, на дълги пътешествия по света.
В края на лекцията Кропър изваждаше големия златен часовник на Аш и проверяваше безупречно изчисленото си време — този път 50 минути и 22 секунди. Беше се отказал от наивния си младежки навик публично да обявява чий е бил часовникът, с дребна шега за приемствеността във времето между Аш и него самия. Защото, въпреки че бе закупен с личните му средства, някой би могъл да изтъкне собствените му доводи, че часовникът трябва да се съхранява на сигурно място във витрините на колекцията „Стант“. Веднъж му беше хрумнало дали да не покаже и него в контрапункт — часовникът в ръката на настоящия му собственик редом с холограма. Ала осъзнаваше, че бурните чувства, които пробуждаше в душата му часовникът на Аш, са лични и не бива да се смесват с публичните му призиви. Защото вярваше, че часовникът е дошъл при него, било е предначертано да дойде при него, че с него притежава и държи в ръката си нещо, което е принадлежало на Р. Х. Аш. Тиктакаше до сърцето му. Искаше да се е родил поет. Остави го на края на катедрата, за да следи за колко време отговаря на въпросите, и часовникът жизнерадостно започна да отмерва времето, а журналистите захапаха „Непознатият сексуален живот на видни викторианци“.