Выбрать главу

Така необмислените и разрушителни действия на господин Аш предизвикаха хаос и значителна опасност. Разстроени бяха два деликатни организъма — моят и на другата дама, която при тези отчаяни обстоятелства преживя първия си транс. Поетът явно не осъзнаваше каква вреда може да причини на безплътен ум, който героично и с неистово усилие се опитва да се материализира в нова експериментална форма. Госпожица Джъдж пише, че аз самата съм лежала с позеленяло ледено лице, а от гърлото ми се откъсвали дълбоки стенания. Междувременно поетът продължавал да упорства в своето безумие: пуснал китката ми, хвърлил се към другата дама и я сграбчил за раменете въпреки настойчивите уверения на останалите жени от „Целомъдрена виделина“, че е опасно да се безпокои или да се стряска човек, изпаднал в транс. Казаха ми, че викал като обезумял: „Къде е детето? Кажете какво направиха с детето?“. Тогава ми обясниха, че господин Аш е разпитвал за духа на починалото си дете, но по-късно разбрах, че не е вярно, защото е бездетен. В същия миг от устните ми се отронил глас: „Чии бяха камъните?“.

Другата дама изглеждала много зле, пребледняла като платно и дишала накъсано, с едва доловим треперлив пулс. Госпожица Джъдж помолила господин Аш да си върви, но той отказал с думите, че иска отговор и че го „разиграват“. Точно тогава дойдох на себе си и го видях — изглеждаше страшен, неудържим, с изпъкнали вени на челото като буреносен облак. Заобикаляше го кипящо огнено кълбо ултравиолетова светлина, мътночервена от злонамерени енергии.

Заприлича ми на демон и с отмалял глас помолих незабавно да го накарат да напусне. Две жени от „Целомъдрена виделина“ изнесоха безчувственото тяло на приятелката ни. Дамата не дойде в съзнание цели два дни за голяма тревога на всички ни, а когато се съвзе, изглеждаше неспособна да говори и отказваше храна и вода, толкова тежко сътресение бяха причинили на деликатната й физика разигралите се зловещи събития.

Въпреки това господин Аш си постави за цел най-категорично да говори пред различни хора, че е установил „измама“ по време на сеанса, представяйки собственото си присъствие там в ролята на безпристрастен наблюдател. Изобщо не беше така, даже напротив, както се надявам, че добре свидетелстват записките на госпожица Джъдж и собствените ми преживявания. Когато по-късно написа умело изобличаващата поема „Обладана мумия“, широката общественост видя в негово лице защитник на разума срещу шарлатанството. Сигурно трябва да се утешим с мисълта, че блажени са преследваните заради правда, но нищо не боли повече от прикрита злоба, подхранвана, убедена съм, от безпомощно разочарование, тъй като цялото поведение на господин Аш бе на търсещ човек, предаден от собствения си позитивизъм да осуети всяко послание, което би могъл да получи.

Без да му трепне окото, без да се замисли нито за миг за болката, която ми причини, и за другата пострадала дама!

Блекадър писа на всяка обществена институция, за която успя да се сети и която би могла да прояви интерес към кореспонденцията между Аш и Ламот. Лобира пред Надзорния комитет за износ на произведения на изкуството и поиска среща с министъра на културата, оказала се разговор с агресивен и не съвсем възпитан държавен служител, който му каза, че министърът е напълно информиран за важността на откритието, но не смята, че то оправдава намеса срещу пазарните сили. Евентуално можело да се отпусне някоя малка сума от Фонда за националното културно наследство. Били останали с впечатлението, че професор Блекадър ще се опита да допълни останалото със спонсорство от частни източници или с призив за събиране на средства от обществеността. Явно младокът с вълча усмивка и леко провлачен говор намекваше, че ако запазването на тези овехтели писма в страната действително е въпрос на национален интерес, самите пазарни сили ще гарантират оставането им на английска земя без изкуствена помощ от държавата. Докато го изпращаше към асансьора по коридорите, които леко намирисваха на брюкселско зеле и парцали за черна дъска като в забравено от Бога училище, чиновникът добави, че на матурата му се паднал Рандолф Хенри Аш, от когото нищо не разбирал.