— Схващам.
— Имате време да кажете едно-единствено нещо, професоре, и то ще реши съдбата ви.
— Знам. Хмм… Едно-единствено нещо.
— И да звучи секси, професоре. Не забравяйте.
В гримьорната ги настаниха на съседни столове и двамата отпуснаха глава на облегалките. Той се остави на тампоните с пудра и четките, замислен за ръцете на балсаматорите в моргата, а тънката сива паяжина около очите му се стопи под обилните мазки крем пудра „Макс Фактор“. Спокойно положила глава назад, Леонора не спираше да говори с равен тон едновременно на него и на момичето:
— Обичам да е по-наситено в ъгъла на клепачите, слагайте, не се бойте — на мен ми отива, защото имам едри черти и изразителен цвят на кожата, ще ми стои идеално. Както ви казвах, професоре, двамата с вас трябва сериозно да поговорим. Предполагам, че и вие като мен изгаряте от нетърпение да разберете къде изчезна Мод Бейли? Екстра, защо не мацнете малко от онова буреносно цикламено точно под веждите… харесвам също убийствено алено червило, на мъжете им се подкосяват краката… чакайте, я най-добре да си го извадя от чантата, в наше време трябва да се внимава с общоупотребителните телесни течности, казвам го по възможно най-приятен начин, разбира се. Та както ви казвах, професоре — или може би не ви казах, — имам доста добра представа къде е хукнала младата дама заедно с вашия научен работник, защото аз натам я насочих, не ви ли се намират от онези сребърни звездички, може да ръснете тук-там, госпожице, ще ми се от екраните да бликне странен лъч светлина, да им покажем, че и научният свят има своя блясък. Ще се бия със зъби и нокти, професоре, но вие не берете грижа, не съм ви дигнала мерника. Ще изляза да се бия за Кристабел и да ритна в ребрата онова копеле Мортимър Кропър, който не пожела да включи Кристабел в лекциите си и заплаши да съди една моя приятелка за клевета, представяте ли си! Покрай всичко това ще излезе голям глупак, а?
— Не е задължително. На всеки може да се случи.
— Да, но сега сте длъжен да го изкарате глупак, ако искате писмата да останат в страната.
Водещата Шушила седна между двамата гости в студиото и се усмихна. Блекадър погледна към камерата и се почувства като прашасал барман. Прашносиво петно между двете накипрени създания, прашно лице от пудрата; под горещата светлина на прожекторите го лъхна собствената му миризма. Последните секунди преди предаването се проточиха до безкрай, после внезапен спринт, в който всички говореха на бързи обороти, и пак внезапна тишина. Имаше само смътен спомен какво бяха казали. Двете жени като яркоцветни папагали каканижеха за женската сексуалност и символите на нейното потискане, за приказната Мелюзина и опасността от женското начало, за Ламот и любовта, която не смее да изрече името си, за огромната изненада на Леонора, когато се разбрало, че Кристабел може да е била влюбена в мъж. И собственият му глас:
— Рандолф Хенри Аш е един от големите любовни поети на нашия език. „Аск към Ембла“ е едно от големите произведения, посветени на истинската сексуална страст. Досега никой не знаеше за кого са били написани стиховете му. За мен самия обяснението в стандартната му биография винаги е звучало неубедително и нелепо. Сега вече знаем, защото открихме коя е била Загадъчната дама на Рандолф Хенри Аш. Всеки учен мечтае за такова откритие. Писмата трябва да останат при нас, защото са част от националната ни история.
— Като американка вие едва ли ще се съгласите с това, професор Стърн? — изчурулика Шушила.
И категоричният отговор на Леонора:
— Според мен писмата трябва да се пазят в Британската библиотека. Всички можем да ги четем на микрофилм или да ги преснимаме, проблемите са чисто сантиментални. Ще се радвам Кристабел да получи признание в собствената си страна, а кореспонденцията да се повери на грижите на професор Блекадър, който е тук в студиото и е най-големият научен капацитет по всички въпроси, свързани с Аш. Не ламтя да приграбя писмата, Шушила — като критик искам само да мога да пиша за тях и да дам най-доброто от себе си, след като станат обществено достояние. Щастлива съм да отбележа, че ерата на културния империализъм свърши.
След предаването Леонора го хвана за ръката:
— Елате да ви черпя едно питие, професоре. Добре ще ви дойде, както и на мен. Справихте се по-добре, отколкото очаквах.
— Сторих го изцяло под ваше влияние — отвърна Блекадър. — Наговорих ужасни перверзии. Извинете, професор Стърн, нямах предвид, че влиянието ви е перверзно, исках да кажа, че ми повлияхте достатъчно, за да успея изобщо да си отворя устата.