— Знам какво искахте да кажете. Обзалагам се, че обичате малцово уиски, нали сте шотландец.
Озоваха се в сумрачен бар, пропит от бирени изпарения, където Леонора светеше като коледна елха.
— Чакайте да ви кажа къде според мен е Мод Бейли.
21
Виж, Джералдин, виж огнените камъни,
които слагам върху кадифето —
ела, дете, учи се да гадаеш
по йероглифите на моите пръстени!
Виж как сияят върху млечна кожа —
берил и изумруд, и хризопрас.
Тез господарски дарове ценя
аз не за стойността им, а за тайния
им смисъл, заради оная тънка
и тиха реч на Майката Земя.
Ти, като мен, си с меки бели длани.
Докосвам пръстите ти — и искра
прескача — чувстваш ли? Добре. Сега
по камъните скачат светлини
и виж дали видение ще зърнеш,
например тайнствено лице, огряно
от актинично плаващо сияние,
а може би преплетените клони
сред Божата градина на страстта.
Какво там виждаш? Мрежа светлинки?
Добро начало. Те ще се оформят
в благословени знаци, чрез които
Светът на Духовете с нас общува.
В ума ни светлините същества са,
недоразбрани, също като тези
блестящи камъни: да, този тук е розов,
сапфирът — син, смарагдът не потрепва
и знаем как сияят цветовете
по шията на феникса, а тук,
в умерен климат, тя остава сива,
в полярна пустош пък е яркобяла.
Тъй в Божата градина всички камъни
говорят и блестят. А тук четем
мълчания, гадаем вечни форми
по земни блокчета от светлина.
Вземи кристална топка, Джералдин.
Вгледай се в нея. Виж как ляво, дясно,
горе и долу там се преобръщат,
а в дълбините й блести килийка
като удавен свят с увиснал пламък —
това е стаята ни, умалена.
Гледай, ще видиш всичко как мени се
под булото на духовете, виж
що липсва там, а иде през потока.
Обърнат, къпе се ликът ми в пяна —
така от скалната си пещера Актиния
в морето лъхва облак, ореол
на тайнствена одическа енергия —
а подир мен ще видиш други форми,
сред други светлини ще плават те.
Кълна ти се, ще видиш. Но търпение.
Таз сила е капризна, а искрата,
що блясва в медиума и огрява
каналите за дръзките приятели
в света на духовете, лесно гасне,
като коварна блатна светлинка.
Повиках те, да те науча нещо.
Добре започна, тука няма спор.
В неделя трансът бе дълбок и пълен.
И аз прегръщах твоята крехка форма,
а духовете, струпани край тези
красиви устни, шепнеха утехи,
макар на други да проби злъчта,
що ти не би могла в невинността си
да вложиш, будна, в мисъл или слово.
И аз им викнах „Беж!“ — и ги пропъдих,
и чух с наострен слух как гласовете
с камбанен звън вестят, че си избрана
да си съсъд — и ярък, и прозрачен,
та аз дори, от мъдрост уморена,
от теб да черпя сила, свежа сладост.
Избрах те, с други думи, да провеждаш
сеансите ми с мен, другарко мила,
помощница, а в някой бъден ден,
самата ти — защо не — ясновидка.
Познаваш дамите за тази вечер.
Тя, баронесата, оплаква своя
охранен мопс — той скача из полята,
сред цветните поля отвъд — ще чуем
как лае радостно, като преди.
Внимавай с мистър Холм. Той е съдия,
у него язвата на скептицизма
мирясва рядко — като палав елф;
и да улегне, взора му насочва
към всеки неудачен звук и гледка.
Най-обещаваща в духовен смисъл,
най-скръбна и измъчена е младата
графиня Клергроув: тя дете изгуби,
единствен син, преди година — той
бе още бебенце почти, на две,
и хванал треска, докато били на път.
Гласчето му се чува пресекливо:
плетял, твърди, невехнещи венчета
от маргаритки — ала тя все плаче,
все безутешна, и навред си носи
къдрица от косата му, отрязана
от леденото мраморно челце.
Жадува тя ръката му да пипне,
да го целуне, да се увери,
че той е там, не е изгубен в мрак и хаос.
Виж, казвам го, защото… Да, защото…
Така де, казвам го, защото трябва
да обясня как ние, що говорим
с тез духове, изкопчваме от тях
капризните им знаци, придружени
сегиз-тогиз с докосване и образ
или с неземен звук, посредством — как
да кажа — своите собствени прояви,
които натъкмяваме, за да
покажем ясно тази тяхна Истина.
Понявга Гостите дрънчат с камбанки,
танцуват светлинки, ръце небесни
докосват смъртна плът. Или се движат
кристални чаши, дъхави венци,
и тракат с щипци океански раци.
Понявга Силата мълчи сковано.
Но в тези празни дни, когато болка