— Същинска поезия — усмихна се Вал, която от шампанското все повече се изпълваше с бледозлатиста добронамереност.
— Вал се интересува от литература — обясни Юън на Тоби очевидно в опит да измисли как да я представи, без да споменава Роланд.
— Аз пък се оказах нещо като литературен адвокат — каза Тоби. — Честно да ви призная, изобщо не ми е по вкуса. Забърках се в някакви свирепи разправии около писмата на мъртви поети, открили са ги съвсем скоро. Американците предложиха на клиента ми несметни пари за ръкописите. Само че англичаните здраво са го захапали и се опитват да обявят цялата кореспонденция за национално културно наследство, за да не може да се изнесе от страната. Мразят се и в червата. Поканих ги и двамата в кантората. Англичанинът твърди, че това ще промени цялата им наука, и то в световен мащаб. Показвам им само по някой образец, клиентът ми е опърничав стар перко и не се разделя с писмата. А сега и медиите го надушиха. Звънят ми от телевизията и от клюкарските издания. Английският професор е ходил да говори с министъра.
— Любовни писма ли са? — попита Юън.
— И още как. Силно любовни и засукани. В онези дни много са пишели, край нямат.
— За кои поети става дума? — заинтригува се Вал.
— За Рандолф Хенри Аш — учехме го в училище, макар че нищо не му разбирам, и някаква жена, за която изобщо не съм чувал. Кристабел Ламот.
— От Линкъншър — добави Вал.
— Точно така. Аз самият живея в Линкън. Да не би да знаете за това?
— Има ли нещо общо с д-р Мод Бейли?
— Естествено. Всички искат да говорят с нея. Само че е изчезнала. Сигурно е заминала на почивка. Лято е все пак. Дори учените почиват. Тя е намерила писмата.
— Живеех с един изследовател на Аш — каза Вал и разстроено млъкна, защото автоматично беше използвала минало време.
Юън положи длан върху ръката й и наля още шампанско.
— Щом става въпрос за писма, положението сигурно е доста объркано. Заради собствеността и авторските права — каза той.
— Професор Блекадър се е свързал с лорд Аш. Явно той държи правата върху повечето ръкописи на Аш. Американецът обаче, професор Кропър, притежава почти всичките му писма в библиотеката си и е редактор на голямото издание с кореспонденцията му, така че претенциите му също изглеждат основателни. Семейство Бейли явно са собственици на самите писма. Явно Мод Бейли ги е намерила. Кристабел е останала стара мома и е починала в същата стая, където са ги открили в кукленско креватче или нещо от този род. Клиентът ми е бесен, че Мод Бейли не му е казала колко струват.
— Може да не е знаела.
— Възможно е. Всички страшно ще се зарадват, като се върне.
— Не мисля, че ще се върне — каза Вал и погледна Юън. — Мисля, че има причини да не се прибира.
— Причини от всякакъв характер — съгласи се Юън.
Вал нито за миг не беше допускала, че зад изчезването на Роланд може да се крие нещо друго освен желанието да бъде с Мод. В пристъп на ярост се беше обадила в апартамента й, където плътен американски глас й съобщи, че Мод е заминала. Попита къде, и отсреща едновременно шеговито и злобно отвърнаха:
— Не ми бе оказана честта да ме информират.
Оплака се на Юън, който каза:
— Но нали не искаш да си с него, нали всичко между вас е свършило?
— Откъде знаеш? — извика Вал.
— Защото те наблюдавам и от седмици претеглям доказателствата. Това ми е работата.
И ето че остана с Юън в къщата до конюшните. Привечер захладня и двамата излязоха на разходка в безукорно преметения и подреден двор, а издължените глави с огромни очи надничаха през преградите и грациозно се навеждаха, за да захапят ябълка с набръчканите си меки устни и големите безобидни вегетариански зъби. Ниската тухлена къща беше покрита с пълзящи рози и глицинии. Веднага личеше, че тук на закуска поднасят бъбреци, бекон и гъби или индийски ориз в сребърни съдове. В спалнята се усещаше вещата ръка на дизайнер, масивните стари мебели плуваха в море от кремав и розов кретон. Двамата с Юън правиха любов в пещера от розова светлина и поглеждаха през прозореца към тъмните сенки и приглушения нощен аромат на истински рози.
Вал огледа дългото голо тяло на Юън Макинтайър. Приличаше на коня си в негатив. Средната част на тялото му беше светла и преливаше от белезникаво до чисто бяло. За разлика от белите крака на Рефлектор краката и ръцете му бяха загорели. Лицето му обаче беше досущ като неговото. Вал се разсмя.
— Любов, храни се с ябълки, докато още можеш — каза тя.