— Мортимър Кропър е успял да внуши на сър Джордж, че с парите от писмата, или поне ако продаде кореспонденцията на Кропър, ще може да ремонтира Сийл Корт и да осигури на лейди Бейли последната дума на техниката.
— Е, поне някой да спечели от цялата работа — отвърна Роланд.
Юън се наведе през масата:
— Точно това искахме да обсъдим. Ясно е, че някой ще спечели, но кой? — попита той и се обърна към Мод: — Кой притежава правата върху произведенията на Ламот?
— Ние, по-точно семейството ми. Така смятаме. Книжата й се намират в Ресурсния център за женски изследвания в Линкън, където работя. Там са ръкописите на „Мелюзина“ и „Град Ис“, двата сборника с приказки и куп стихотворения на хвърчащи листове. Нямаме много писма, откупихме дневника на Бланш Глоувър на търг в „Сотби“ малко под сурдинка, защото никой не осъзнаваше значението му. Още никой не дава големи пари за женски изследвания. Естествено, правата върху произведенията изтичат петдесет години след публикуването им, навсякъде е така.
— Не ви ли е хрумвало, че може да притежавате правата върху частта от кореспонденцията с писмата на Кристабел?
— Хрумна ми, но не вярвам да е така. Не смятам, че е оставила завещание или нещо от този род. След смъртта на Кристабел през 1890 г. сестра й София е изпратила всички книжа на дъщеря си Мей, моята прапрабаба, която по това време е била на около трийсет години, защото прадядо ми е роден през 1880 г., а Мей се е омъжила през 1878 г. Обстоятелствата са били доста напрегнати, защото тогавашният сър Джордж не одобрявал брака между първи братовчеди. Двете семейства никак не се разбирали. Затова София изпратила книжата със специално писмо, не го помня точно, но гласи приблизително следното: „Скъпа Мей, пиша ти с много печална вест — снощи внезапно почина скъпата ми сестра Кристабел. Неведнъж е изразявала желание книжата и стиховете й да останат при теб. Ти си единствената ми дъщеря, а тя твърдо вярваше, че е важно нещата в семейството да се предават по женска линия. Затова ти изпращам всичко, което успях да намеря — не знам каква стойност имат и дали биха предизвикали траен интерес, но се надявам, че ще ги пазиш добре, защото най-малкото тя самата смяташе така, а и други авторитетни хора са го казвали, че е далеч по-добра поетеса, отколкото за момента я признават“. Казва също, че присъствието й би било голяма утеха, ако Мей успее да отиде за погребението, но знаела, че прапрабаба ми имала трудности около раждането на последното си дете и все още била силно притеснена. Нямаме сведения за подобно пътуване. Запазила е нещата на Кристабел, но няма сведения да е проявявала интерес към тях.
— Явно са чакали вас — вметна Юън.
— Така излиза. Що се отнася до собствеността обаче, нищо чудно да се окаже, че дори онова, което притежавам, всъщност е собственост на сър Джордж, ако Кристабел е починала, без да остави завещание. Не си представям Кропър и компания да уважат евентуалните ми морални права.
— И аз така си помислих — каза Юън, — затова помолих Вал да ми разкаже каквото знае…
— … което не беше много… — обади се Вал.
— … за Кропър и компания. Оказа се достатъчно. Така че помолих добрия ми приятел Тоби да прерови чекмеджетата със старите завещания, които се пазят в кантората му. Всичко това го притеснява, нали е семейният адвокат на сър Джордж. Истината е, че Тоби е дотук. Само че попадна на нещо, което и той, и ние смятаме, че трябва да видите, пък после ще решим — естествено, вие ще решите, но се надявам, че ще се съгласите да ви представлявам, — ще трябва много внимателно да обмислим как да подходим. Така или иначе, професионалното ми становище е ясно — няма никакво съмнение чия собственост са писмата. Донесъл съм ви ксерокопие. Бог да благослови копирната машина. Проверих автентичността на подписа в изследователския ви център, докато ви нямаше. Какво ще кажете?