— Всички изчезват. Не знаем къде. Същинска магия. Някои са в библиотеката. Повечето обаче не са там. Не знам къде ходят.
Вятърът разроши тъмната вода. От оранжевите листа повърхността й изглеждаше едновременно разхвърляна и талазеста.
Кабинетът й беше на върха на кулата „Тенисън“.
— Или това, или „Девойката Мариан“ — отбеляза тя, щом блъснаха стъклената врата на входа, а в гласа й се долавяше далечно презрение. — Съветникът от градската управа, дал средства за построяването й, искал всичко да се кръсти на герои от Шърудската гора. Тук са Факултетът по английски, канцеларията на Факултета по изкуствата, История на изкуството и Женски изследвания. Ресурсният център обаче не е тук. В библиотеката е — ще ви заведа. Искате ли кафе?
Качиха се в отворения асансьор, който отмерено като броеница трополеше край празните портали на етажите. Тези асансьори без врати изнервяха Роланд; тя пристъпи напред точно когато трябваше, и вече се бе издигнала над него, когато той се осмели да я последва, залитна към пиедестала, който я отнасяше, а после се хвърли напред и нагоре… за една бройка да не успее. Тя не каза нищо. Стените на броеницата бяха покрити с огледала, окъпани в бронзова светлина; горещият й образ се мяташе към него от всички страни. На площадката тя отново стъпи безпогрешно, а той се препъна и на прага, докато подът се издигаше под краката му.
Едната стена на стаята й бе цялата в огледала, другите бяха пълни с книги от пода до тавана. Книгите бяха подредени рационално, тематично, по азбучен ред, без следа от прах — единственият белег за присъствието на домакиня в това сурово място. Красивото нещо в тази стая бе самата Мод Бейли, която грациозно се наведе на едно коляно, за да включи чайника, и извади от шкафа две японски порцеланови чаши в синьо и бяло.
— Седнете — остро каза тя, посочи нисък стол с яркосиня тапицерия, където несъмнено сядаха студентите, за да си получат работите, и му подаде нескафе с цвят на орех.
Не беше свалила тюрбана си.
— Така, с какво мога да ви бъда полезна? — попита тя, настанявайки се на собствения си стол отвъд бариерата на бюрото.
Роланд обмисляше свои собствени стратегии на изплъзване. Преди да я срещне, смътно си беше представял, че може да й покаже ксерокопията на откраднатите писма. Сега знаеше, че е невъзможно. В гласа й нямаше никаква топлина.
— Работя върху Рандолф Хенри Аш. Както ви писах. Току-що научих, че може би е поддържал кореспонденция с Кристабел Ламот. Не зная дали сте осведомена за подобна кореспонденция? Двамата със сигурност са се срещали.
— Кога?
Подаде й копие от преписа, който бе направил от дневника на Краб Робинсън.
— Може би се споменава в дневника на Бланш Глоувър. Пазим един от дневниците й в Ресурсния център. Обхваща този период — започнала го е, когато са се преместили в Ричмънд. Книжата, с които разполага архивът ни, са в основни линии съдържанието на бюрото на Кристабел, когато е починала — изявила е желание да бъдат изпратени на една от племенничките й — Мей Бейли, „с надежда, че може да заобича поезията“.
— Заобичала ли я е?
— Доколкото знам, не. Омъжила се за свой братовчед, заминала за Норфък, родила десет деца и въртяла огромно домакинство. Аз съм от нейния род — пада ми се прапрапрабаба, което ме превръща в прапрапраплеменница на Кристабел. Убедих баща ми да ни позволи да предоставим книжата на архива, когато дойдох тук. Материалът не е много, но е важен. Ръкописи на „Приказките“, множество недатирани стихове на хвърчащи листчета и, разбира се, всички варианти на „Мелюзина“, която тя преработва най-малко осем пъти с постоянни промени. Също някаква обикновена книга, няколко писма от приятели и въпросният дневник на Бланш Глоувър, който обхваща само три години. Не зная дали някога е имало повече — неприятно ми е да го кажа, но никой не се е грижил особено за всичко това, нищо не е излязло на бял свят.
— А Ламот? Тя водила ли е дневник?
— Доколкото знаем, не. Почти сигурно не. Писала е на една от племенничките си с предупреждение да не го прави. Доста хубаво писмо. „Ако можеш да подредиш мислите си и да ги оформиш в изкуство, добре; ако можеш да живееш със задълженията и привързаностите на ежедневието, добре. Но не изпадай в навика болезнено да се самонаблюдаваш. Нищо не прави една жена по-неспособна да създава добри творби или да живее полезно. Господ ще се погрижи за второто — възможности ще се намерят. Първото е въпрос на Воля.“