— Не знам. Не знам какво да правя.
— Трябва да се посъветвам. Утре ще ви се обадя.
— Моля ви, побързайте, д-р Бейли.
Мод се развълнува. Каза на Роланд, че трябва да отидат в Лондон, и предложи да се посъветват с Юън Макинтайър как да осуетят евентуалните ходове на Кропър. Роланд отвърна, че планът е добър, защото в известен смисъл наистина беше така, но това още повече засили собственото му чувство на нереалност и изолация. Нощем лежеше буден, сам в бялото легло, разяждан от тревога. Тайната беше изчезнала. Двамата с Мод изпитваха порив да запазят в тайна „проучванията“ си и докато беше така, заедно с тайната мълчаливо общуваха помежду си. След като всичко излезе наяве в обикновената светлина на ежедневието, тайната някак посърна — както от развълнуваното любопитство на Юън и Тоби, така и от палещата страст и ярост на Кропър и Блекадър. Чарът и въодушевлението на Юън не само бяха изтрили негодуванието и обидата от лицето на Вал, но и бяха заразили дори Мод с някакво ведро безразсъдство. Въобразяваше си, че тя говори по-свободно с Юън и Тоби, отколкото и в най-откровения разговор с него. Въобразяваше си, че Вал с удоволствие се готви да поеме преследването. Припомняше си първите си впечатления от Мод — властна, арогантна, критична. Някога беше лежала в обятията на Фъргюс. Собствените им странни мълчаливи игри бяха плод на случайност, на кратка изкуствено създадена самота, на потайност. Нямаше как да оцелеят на ярка светлина. Дори не знаеше дали наистина го иска. Търсеше собствената си първична мисъл и си казваше, че преди да се появи Мод, имаше Рандолф Аш и думите му, а сега дори това — най-вече това — се беше променило и му беше отнето.
Не сподели нито дума за това с Мод, а тя сякаш не забелязваше.
Юън, с когото се посъветваха на следващия ден, също се развълнува. Предложи всички заедно да отидат в Лондон, да говорят с госпожица Нест и да се съберат на военен съвет. Можеха да проследят Кропър и да го хванат на местопрестъплението. В закона се правеше тънка разлика между отварянето на гробове в гробищни паркове и гробища. Ходършол му звучеше като англиканско гробище, значи имаше статут на гробищен парк. Двамата с Вал щяха да тръгнат с поршето и щяха да се срещнат с Роланд и Мод в Лондон. Защо не минат през бърлогата на Юън и оттам да се обадят на д-р Нест? Имаше апартамент в Барбикан, много удобно местенце. Тоби трябваше да остане, за да пази чекмеджетата със завещанията и интересите на сър Джордж.
— Може да остана при леля ми Летис — каза Мод. — Възрастна госпожа, живее на „Кадогън Скуеър“. Искаш ли да дойдеш и ти?
— Мисля да остана в апартамента в Пътни.
— Да дойда ли с теб?
— Не.
Там не беше за нея, с окаяната басма и миризмата на котки. В апартамента на пластове се стелеха спомени за живота му с Вал, за дисертацията му. Не искаше Мод да влиза там.
— Трябва да помисля за някои неща. За бъдещето. Какво смятам да правя. За апартамента, как да платя наема — или да спра да го плащам. Една нощ насаме няма да ми се отрази зле.
— Наред ли е всичко? — попита Мод.
— Трябва да преосмисля живота си.
— Съжалявам. Наистина може да дойдеш при леля ми.
— Не се тревожи. Искам да остана сам за една нощ.
25
25 НОЕМВРИ 1889 г.
Пиша тези редове, седнала на писалището му в два часа сутринта. Не мога да спя, а той е заспал последния си сън в ковчега неподвижен като камък и душата му е отлетяла. Седя сред вещите му, които сега са мои или ничии, и си мисля как животът му, присъствието му, напуска тези неодушевени предмети по-бавно, отколкото самия него, който преди бе толкова одушевен, а сега е… не мога да го напиша, не трябваше да започвам. Любими мой, седя и пиша, но на кого освен на теб? Чувствам се по-добре тук, сред вещите ти — писалката не иска да изписва „теб“, „твоите“, защото тук няма никого, но присъствието все още се усеща.
Недовършено писмо. Микроскопът, плаките, книга с лента за отбелязване и — ах, любими, любими мой! — неразрязани страници. Страхувам се да заспя, страхувам се какви сънища ще ме споходят, Рандолф, затова седя тук и пиша.
Докато беше на легло, ми каза: „Изгори всичко, което не бива да виждат“, и аз му обещах. Изглежда, в такива мигове ни завладява някаква ужасяваща енергия, за да можем бързо да свършим всичко, преди да стане невъзможно. Той ненавиждаше вулгарната съвременна биография, тършуването в писалището на Дикенс за най-баналните му записки, неизразимото натрапничество на Форстър в най-съкровените страдания и тайни на семейство Карлайл. Често ми казваше да изгоря онова, което е живо за нас с живота на спомените ни, за да не може никой да го превърне в нехайни сувенири или лъжи. Помня колко силно ме порази Хариет Мартино, която в автобиографията си казва, че да се публикува лична кореспонденция е един вид предателство — като да се преразказва съкровеният разговор между приятели, подпрели крака на камината в зимна нощ. Запалих огън тук и изгорих някои неща. Ще изгоря и други. Няма да оставя да го кълват лешоядите.