— Не съм сигурен, че е така.
— Интересна гледна точка. Писано е късно, през 1886 г. Изкуството като воля. Не особено модерен възглед за жена. Или изобщо.
— Разполагате ли с писмата й?
— Не са много. Няколко семейни… поучения като това, рецепти за хляб и вино, оплаквания. Има и други, но от периода в Ричмънд не са много… плюс едно-две от посещенията й в Бретан; имала е роднини там, както може би знаете. Изглежда, не е имала близки приятели освен госпожица Глоувър, с която не е имало защо да си пишат, нали са живеели заедно. Писмата не са издавани — Леонора Стърн се опитва да събере нещо, но няма откъде да започне. Подозирам, че сър Джордж Бейли в Сийл Корт може да има нещо, но не иска да позволи на никого да погледне. Заплашил Леонора с ловна пушка. Стори ми се, че е по-добре тя да отиде — тя е от Талахаси, както несъмнено знаете, — а не аз, защото между семейството в Сийл Корт и това в Норфък се точи една злощастна история, изпълнена със съдебни жалби и неприятности. Но опитите на Леонора завършиха с крайно неприятни последици. Крайно неприятни. Да. Добре. А как си съставихте мнение, че Рандолф Хенри Аш се е интересувал от Ламот?
— В една негова книга намерих незавършена чернова на негово писмо до неидентифицирана жена. Реших, че може да е тя. В писмото се споменава Краб Робинсън. Казва, че е разбирала поезията му.
— Не ми звучи особено вероятно. Не би ми и хрумнало, че поемите му може да й допаднат. Цялата тази космическа мъжественост. Онази отвратителна антифеминистка поема за медиума, как беше, „Обладана мумия“? Цялата тази дълбокомислена мътилка. Всичко, което тя не е.
Роланд гледаше бледите й изрязани устни с някаква безнадеждност. Искаше му се да не беше идвал. Враждебността срещу Аш по някакъв начин включваше и него, поне в собствените му очи. Мод Бейли продължи:
— Проверих във фишовете си — работя върху пълно изследване на цялата „Мелюзина“ — и открих едно-единствено споменаване на Аш. От нейна бележка до Уилям Росети — ръкописът е в Талахаси, за едно стихотворение, което е публикувал за нея.
„През тези мъгливи ноемврийски дни не приличам на жив човек, а само на онова бедно същество от фантазията на РХА — зазидана в своя ужасен затвор под надписа «Почивай в мир», смълчана насила и копнееща за покой. Искат се мъжка сърцатост, за да извличаш удоволствие от строежа на зандани за невинните в неговата фантазия, и женско търпение, за да ги понесеш на дело.“
— Алюзия със „Зазиданата магьосница“ на Аш?
— Естествено.
Нетърпеливо.
— Кога е писано?
— През 1869 г. Така мисля. Да. Ярко, но няма особена полза.
— Доста враждебно.
— Именно.
Роланд отпи от кафето. Мод върна фиша на мястото му в папката. Продължи, загледана в кутията:
— Сигурно познавате Фъргюс Улф, струва ми се, че е във вашия колеж.
— Да, именно Фъргюс ми препоръча да се обърна към вас за Ламот.
Пауза. Пръстите й не спираха, слагаха всичко в ред.
— Познавам Фъргюс. Срещнахме се на една конференция в Париж.
Малко по-малко острота в гласа, малко по-малко от авторитетния тон на по-възрастен, помисли нелюбезно Роланд.
— Той ми каза — рече Роланд неутрално, нащрек за знак, че тя съзнава какво може да е казал Фъргюс, как може да се е изразил.
Тя сви устни и се изправи.
— Ще ви заведа в Ресурсния център.
Линкънската библиотека нямаше нищо общо с работилницата „Аш“. Сградата представляваше скелетоподобно творение в стъклена кутия с искрящи врати, които се отваряха сред стени от стъкло и метални тръби, като кутия с играчки или гигантски конструктор. Имаше люлеещи се метални рафтове и заглушаващи стъпките касторени килими, пъстро повтарящи червеното и жълтото, в които бяха боядисани парапетите на стълбите и асансьорите. През лятото сигурно беше нажежена пещ, но през влажната есен оловносивото небе обгръщаше като втора кутия повтарящите се плоскости, в които се отразяваха малки кръгли светлинки като вълшебното сияние на Менче-Звънче в Страната Никога. Женският архив се помещаваше в един аквариум с високи стени. Мод Бейли настани Роланд на метален стол до светла дъбова маса като непослушно дете от забавачката и сложи пред него различни кутии. Мелюзина I. Мелюзина II. Мелюзина III и IV. Мелюзина неустановена. Стихотворения от Бретан. Религиозни стихове. Разни стихове. Бланш. От тази кутия извади дебела продълговата зелена книга, наподобяваща счетоводен тефтер, със строги форзаци в мраморен десен: