Съвещанието в Мортлейк се проведе в неочаквано приповдигната заговорническа атмосфера. Беатрис Нест ги покани да се съберат в дома й. (Заговорниците единодушно се съгласиха, че Мортлейк едва ли ще привлече вниманието на Мортимър Кропър.) Беатрис приготви киш с лук и сметана, зелена салата и шоколадов мус, както едно време посрещаше студентките си. Китът и мусът изглеждаха великолепно и Беатрис се чувстваше щастлива. Съсредоточи мислите си върху непосредствената задача — заплахата от Мортимър Кропър, и реши да не обръща внимание на разливащото се напрежение между гостите й, на неизреченото и онова, с което го заместваха.
Първа пристигна Мод, която изглеждаше сурова и разтревожена; отново беше сложила на главата си зеления копринен шал с черната кехлибарена русалка. Настани се в ъгъла и се загледа в снимката на Рандолф Хенри Аш, поставена в сребърна рамка върху малкото бюро на Беатрис на мястото, където обикновено се държи снимка на баща или любовник. Не беше старият сребровлас мъдрец, а младолик мъж с буйна тъмна коса, почти като пират. Мод автоматично се впусна в семиотичен анализ, отбелязвайки тежкия сребърен филигран на рамката, избрания образ, факта, че седналият на бюрото се оказваше на едно ниво с очите на портрета, все още характерния за XIX в. поглед, несвикнал с обектива. Това, че на снимката беше поетът, а не жена му.
След Мод дойдоха Вал и Юън Макинтайър. Беатрис не разбираше докрай тази подредба. От време на време беше виждала Вал, намръщено забила поглед от крайчеца на работната група в работилницата „Аш“. Забеляза новата й, леко предизвикателна лъчезарност, но с научна праволинейност не се опита да си я обясни. Юън я поздрави за самообладанието, с което беше подслушала и им бе съобщила намеренията на Мортимър Кропър, и заяви, че цялата история е много вълнуваща; съчетано с успеха на киша и муса, това още повече промени настроението на Беатрис, която първоначално очакваше срещата с чувство на тревога и униние.
След Вал и Юън се появи Роланд, който не каза нищо на Мод и започна да говори надълго и нашироко с Вал за организацията около изхранването на орда диви котки и за това кой ще се обади на Дружеството за защита на животните. Беатрис не долови промъкналото се мълчание между Роланд и Мод и, естествено, нямаше как да знае, че Роланд не казва на никого за Хонконг, Барселона и Амстердам.
Беше се обадила на Блекадър и делово му беше съобщила, че е влязла във връзка с д-р Бейли и с Роланд Мичъл, които са изявили желание да се срещнат, за да обсъдят кореспонденцията между Аш и Ламот, както и нещо, което случайно е дочула от професор Кропър. Когато отвори вратата пред последния член на групата, той със смесен израз на неудобство и шеговитост я представи на професор Леонора Стърн. Леонора изглеждаше бляскаво с цикламена вълнена пелерина с качулка, поръбена с черен копринен ширит, под която се виждаха алено подобие на руска туника и широки черни китайски панталони. Тя веднага се обърна към Беатрис:
— Надявам се, не възразявате, че дойдох. Обещавам да не тормозя никого, но това засяга и моите научни интереси.
Беатрис усети, че на кръглото й лице не успява да се изпише гостоприемна усмивка.
— Недейте така — отвърна Леонора. — Няма да шукна. Отсега се заклевам, че не съм тръгнала явно или тайно да отмъквам никакви ръкописи. Просто искам да прочета проклетите писма.
— Смятам, че професор Стърн наистина може да ни бъде полезна — обади се Блекадър.
Беатрис дръпна вратата и тримата се качиха по тесните стълби в малката гостна на първия етаж. Естествено, Беатрис забеляза някакви сложни недомлъвки в небрежното кимване, с което Блекадър поздрави Роланд, но изцяло пропусна да разчете липсващата информация или обвинения в дългата театрална прегръдка, която си размениха Леонора и Мод.
Настаниха се на фотьойли и кухненски столове в ъглите на стаята с чинии на коленете. Юън Макинтайър откри срещата с думите, че трябва да обясни присъствието си, и се представи като своего рода юридически съветник на Мод, която според него несъмнено се явява наследница на писмата на Ламот и почти несъмнено притежава оригиналните писма на Аш без авторските права, които са собственост на наследниците на Рандолф Аш.