— Писмата като материален предмет са собственост на получателя, но авторските права остават на подателя. В случая с кореспонденцията ясно се вижда, че Кристабел Ламот е поискала собствените й писма да й бъдат върнати, и Рандолф Аш с готовност е изпълнил желанието й. Роланд и Мод, които са виждали цялата кореспонденция, са категорични за това. Разполагам с юридически доказателства — подписаното пред свидетели завещание на Кристабел Ламот, която оставя всичките си ръкописи на Мая Томазина Бейли, прапрабабата на Мод. Предполагам, че истинският наследник е бащата на Мод, който е жив, но той вече е дарил на Мод ръкописите, предоставени на предшественичката му към момента на завещанието, и Мод ги е предала в Ресурсния център за женски изследвания в Линкън. Тя още не е казала на баща си за откритието ми и смята, че той не проявява никакъв интерес към раздухваните във вестниците огромни суми, предложени от професор Кропър на сър Джордж Бейли, който смята, че писмата са негова собственост. Според Мод е почти невероятно баща й да поиска да продаде ръкописите на фондация „Стант“, като знае за изразения от нея интерес документите да останат в страната. Ако някои от вас се чудят за авторските права, може би трябва да добавя, че собствеността върху тях е защитена от момента на публикуването до края на живота на автора плюс допълнителен срок от петдесет години; ако ръкописите се издават посмъртно, срокът е петдесет години от датата на публикуването им. Тъй като кореспонденцията не е публикувана, авторските права принадлежат на наследниците на авторите на писмата. Както казах, ръкописите принадлежат на получателите, а авторските права — на подателите. Не е ясно какво би искал лорд Аш, но по думите на д-р Нест Кропър явно е склонил Хилдебранд Аш да му обещае и писмата, и авторските права.
— Кропър е в състояние да вбеси всекиго и е напълно безскрупулен, но изданието му е задълбочено и се опира на педантичен научен анализ, затова ми се вижда грубо да не се разреши писмата да бъдат публикувани в стандартното издание — намеси се Блекадър. — Предполагам, че ако писмата останат в Англия, на теория би било възможно да му се откаже достъп до тях, а Хилдебранд Аш на теория може да забрани да бъдат издадени от друг, което ще ни вкара в задънена улица. Разбира се, остава лорд Аш. Той може да разреши предварително британско издание, с което да се защитят авторските права, преди да се даде достъп на Кропър. Очаквате ли дълги юридически спорове със сър Джордж Бейли, господин Макинтайър?
— Като имаме предвид войнствения му характер и факта, че за момента писмата реално са в негови ръце, бих казал „да“.
— Лорд Аш е много болен.
— И аз така разбрах.
— Може ли да ви попитам какви са намеренията ви, д-р Бейли, ако се окаже, че притежавате цялата кореспонденция?
— Струва ми се преждевременно да се каже къде трябва да бъдат ръкописите, а изпитвам и някакъв суеверен страх — писмата не са и може никога да не станат мои. Ако бяха мои, ако наистина са мои, бих искала да останат в страната. Естествено, бих искала писмата на Ламот да се пазят в Женския ресурсен център — мястото не е много сигурно, но там са останалите й неща, всичко от моето семейство. От друга страна, не искам… след като ги прочетох, чувствам, че писмата не трябва да се разделят. Трябва да са на едно място. Не става дума само за това, че за да се разберат, трябва да се четат в реда, в който са написани… просто са неразривно свързани.
Тя погледна за миг към Роланд и бързо отмести очи към снимката на Аш зад гърба му, която се падаше между него и Вал.
— Ако ги продадете на Британската библиотека, има и други начини, по които могат да бъдат полезни за Ресурсния център — каза Блекадър.
— Да го посещават изследователи от цял свят, това ще е полезно за центъра — обади се Леонора.
— Много бих искал лейди Бейли да получи електрическа инвалидна количка — намеси се Роланд.
Внезапно всички погледи се приковаха в него.
— Тя беше много любезна с нас. И е болна.
Мод пламна.
— И на мен ми хрумна — отвърна тя с гневна нотка. — Ако писмата наистина са мои и продам половината или всичко на Британската библиотека, ще можем да й помогнем.
— Сър Джордж вероятно ще хвърли парите в лицето ти — каза Роланд.
— Какво искаш, да му дам ръкописите на тепсия?
— Не, просто да се намери начин…
Блекадър наблюдаваше разгарящия се скандал между двамата, от които беше започнало всичко.
— Бих искал да знам как изобщо попаднахте на кореспонденцията — прекъсна ги той.