— На теория е така — отвърна Юън. — На практика може да се наложи да спасяваме онова, което намерят, ако изобщо излезе нещо.
— Значи смятате, че според него в сандъчето се крие краят на историята? — попита Вал. — Не виждам защо. Вътре може да има какво ли не. Или нищо.
— Това го знаем. И той го знае. Но след намирането на писмата всички изглеждаме донякъде глупаво, макар и по различен начин, заради обобщенията, които сме правили за живота им въз основа на сведенията, с които разполагахме. Няма произведение на Аш, писано след 1859 г., което да не е белязано от случилото се. Трябва да преосмислим всичко — идеален пример са причините за силната му неприязън към спиритизма.
— Винаги сочим Ламот като поетеса феминистка и лесбийка — допълни Леонора. — Каквато си остава, но явно не е била само това.
— „Мелюзина“ изглежда много различно, ако пейзажите в началото се разглеждат поне отчасти под влиянието на Йоркшър — каза Мод. — Трябва да приемем, че нито едно споменаване на ясен или пепел не е случайно.
— Как все пак ще осуетим плановете на крадците на трупове? — попита Юън. — Не беше ли това основната цел на днешната ни среща?
— Предполагам, че мога да се обърна към лорд Аш — колебливо провлачи Блекадър.
— Имам по-добра идея. Предлагам да оставим съгледвачи и да го наблюдаваме.
— Как?
— Ако д-р Нест е права, ще започнат да копаят съвсем скоро. Ако двама от нас, които професорът изобщо не познава, се настанят в същата странноприемница, ще могат да предупредят останалите или да му се противопоставят сами, ако се наложи. Ще го проследим до църквата, ще спрем колата му с някоя авторитетна юридическа бумага — ще импровизираме на място. Двамата с Вал можем да отидем. Тъкмо имам малко отпуска. А ако не бъркам, вие, професор Блекадър, имате заповед, с която се забранява износът на книжа на Аш, докато Консултативният съвет за културното наследство не вземе решение как да се постъпи.
— Да можеше да го спрем, преди да наруши покоя им — въздъхна Беатрис.
— Питам се какво има или е имало в сандъчето — каза Блекадър.
— И за кого е оставено там — обади се Мод.
— Подмамва ви и ви обърква — отвърна Беатрис. — Иска да знаете и да не знаете. Погрижила се е да каже черно на бяло, че сандъчето е там. И го е погребала.
Първи си тръгнаха Вал и Юън, хванати за ръце. Роланд погледна към Мод, която тутакси бе отвлечена в бурен разговор с Леонора и потъна в низ демонстративно опрощаващи прегръдки. В крайна сметка си тръгна с Блекадър. Двамата вървяха по тротоара.
— Постъпих много лошо. Съжалявам.
— Струва ми се разбираемо.
— Чувствах се обладан. Трябваше да разбера.
— Чу ли за назначенията, които ти предлагат?
— Не знам какво да правя.
— Имаш най-много седмица. Говорих с всички, без да пестя похвали.
— Много мило от ваша страна.
— Работиш добре. Хареса ми онази статия — „Ред по ред“. Много задълбочено изследване. Успях да осигуря пълна изследователска стипендия за научен труд върху Аш. Ако проявяваш интерес, разбира се. Бонус, май така се казва, от онова интервю по телевизията. Филантропска шотландска фондация. Движи я някакъв адвокат, който е луд по Аш.
— Не мога да реша какво да правя. Дори не съм сигурен, че ми се остава в лоното на академичния живот.
— Както казах, имаш около седмица. Мини някой път, ако искаш да обсъдим плюсовете и минусите.
— Благодаря. Ще помисля малко и ще се отбия да ви видя.
28
Странноприемница „Самодивско дърво“ се намира на около километър и половина от Ходършол, закътана в кривата на възвишенията. Дългата ниска постройка от XVIII в. е със стени от кремък и камък и с каменен, обрасъл с мъх покрив. Фасадата гледа към лъкатушещ път, вече разширен и модернизиран, който пресича голия склон; от другата страна на шосето, след още километър и половина по-дълъг, покрит с трева път, се стига до енорийската църква на Ходършол — масивна каменна сграда от XII в., също с каменен покрив, непретенциозна кула и ветропоказател с очертанията на летящ дракон. И двете здания са на достатъчно разстояние от самото село Ходършол, скрито зад плешката на хълма. Странноприемницата предлага дванайсет стаи, пет в предната част с изглед към пътя и още седем в модерна пристройка от същия местен камък, прилепена зад основната сграда. Има и овощна градина с маси и дървени люлки за посетителите през лятото. Мястото се споменава във всички кулинарни пътеводители.
На 15 октомври нямаше много хора. Времето беше топло за сезона и листата на дърветата още не бяха окапали, но беше много влажно. Пет от стаите бяха заети, две от Мортимър Кропър и Хилдебранд Аш. Кропър беше взел най-хубавата спалня — точно над внушителния красив вход на странноприемницата с изглед към пътя, който водеше към църквата. Хилдебранд Аш се беше настанил в стаята до него. Бяха пристигнали преди седмица и излизаха на дълги разходки в околността независимо от времето, защитени с високи ботуши, непромокаеми жакети и дебели якета. Няколко пъти в бара — сумрачно място с ламперия, златисти отблясъци на лъскав месинг и дискретни лампи с тъмнозелени абажури, Мортимър Кропър беше подхвърлил, че обмисля да купи къща в района, където да може да се застои и да пише през част от годината. Посети няколко агенции за недвижими имоти и разгледа няколко къщи. Знаеше доста за горите и се интересуваше от биологично земеделие.