Живял някога един малък шивач, добър и с нищо незабележим човек, когото случаят веднъж отвел да скита из гората — може би да дири работа, тъй като в онези дни хората изминавали дълъг път, за да свържат с мъка двата края, а услугите на добър занаятчия като нашия герой били по-скоро рядко търсени, отколкото евтини — при това скърпена набързо работа, която лошо стои и ден до пладне трае. Вярвал той, че все ще попадне на човек, комуто уменията му да потрябват — той бил неизлечим оптимист и си представял щастлива среща на всеки ъгъл, макар че било трудно да се види как ще стане това, докато навлизал все по-навътре сред гробовните гъсторасли дървета, където дори светликът на луната се цепел на помръкнали ситни иглици синкава здрачевина по мъховете, недостатъчна за окото. Ала ето че наистина му се изпречила малка къщурка, сякаш го чакала насред закътана поляна в дълбините на гората, а жълтите ивици светлина, които се процеждали през капаците и изпод кепенците, разведрили душата му. Похлопал смело на вратата, отвътре прошумоляло, проскърцало, открехнал се тънък процеп и пред него застанал малък човек с лице, сиво като утринна пепел, и с дълга мъхната брада, същата на цвят.
— Аз съм пътник, изгубен в гората — казал малкият шивач, — а също майстор занаятчия, тръгнал да дири работа, ако ви се намира някаква.
— Не ми трябва майстор занаятчия — отвърнал малкият сив човек. — А и от крадци ме е страх. Не можеш да влезеш.
— Ако бях крадец, да съм влязъл насила или да съм пропълзял крадешком — рекъл малкият шивач. — Честен шивач съм аз, закъсал за помощ.
Тогава зад малкия човек пристъпило огромно сиво куче, колкото него на бой, с червени очи и горещ дъх. И отпърво звярът проръмжал с нисък гъргорещ и громолещ глас, но после усмирил заплахата си и бавно размахал опашка, а малкият сив мъж рекъл:
— Ото е на мнение, че наистина си честен човек. Можеш да получиш легло за през нощта в замяна на честен труд привечер, затова влез, помогни с готвенето и чистенето и с всичко, което още има да се свърши в скромния ми дом.
Така че пуснали шивача вътре, където го посрещнало странно домочадие. На люлеещ се стол се поклащали яркоцветен петел и чисто бялата му булка. В ъгъла до огъня се гушела коза на бели и черни петна, с топчести рогца и очи като жълто стъкло, а до огнището лежала огромна котка, пъстрошарена, в плетеница от ивици издокарана тигрова котка, която погледнала към малкия шивач с очи като студени зелени скъпоценности и с черни процепи вместо зеници. Зад масата за вечеря пък стояла крехка пепелистокафява крава с млечен дъх и топъл влажен нос и с огромни меки кафяви очи.
— Добро утро! — приветствал шивачът тази компания, тъй като вярвал в добрите обноски, а и смълчаните твари го гледали някак изпитателно и разумно.
— Храна и напитка ще намериш в кухнята — казал малкият сив човек. — Поднеси ни подобаваща гозба и ще вечеряме заедно.
Тогава малкият шивач запретнал ръкави и приготвил великолепна пита с брашното, месото и лука, които намерил, а отгоре я украсил с прекрасно изваяни от тестото листенца и цветя, защото нали бил занаятчия, даже да не можел да упражнява собствения си занаят. Огледал се, докато готвел, и донесъл сено за козата и кравата, златно просо за петела и кокошката, мляко за котката и месо и кокали от гозбата за огромното сиво куче. Щом шивачът и малкият сив мъж седнали да изядат питата, чийто топъл аромат изпълвал цялата къща, малкият сив човек казал:
— Прав беше Ото, ти си добър и честен човек и те е грижа за всички живи твари тук, където не остави никого ненахранен и нищо несвършено. Ще те даря за добрината ти. Какво ще си избереш?
И той поставил пред шивача три неща. Първото била кесия от мека кожа, която леко издрънчала, щом я пуснал на масата. Второто било готварско гърне, черно отвън, лъснато и блестящо отвътре, яко и грамадно. А третото бил малък стъклен ключ, изваян в приказен филигран и искрящ с всички цветове на дъгата. Шивачът потърсил за съвет вперените очи на животните и те благосклонно отвърнали на погледа му. А той си казал: знам ги аз тези дарове на горските хора. Може първото да е кесия, която никога не се изпразва, а второто да е гърне, което ти поднася питателна гозба винаги щом го помолиш с правилни думи. Чувал съм за такива неща и съм срещал хора, приели разплата от подобни кесии и вкусили гозбите на подобни гърнета. Но стъклен ключ нито съм виждал, нито съм чувал и не мога да си представя за какво може да служи; във всяка ключалка ще притрепери, толкова е малък. Ала го обзел копнеж по малкия стъклен ключ, защото, нали бил занаятчия, виждал какво майсторство е било потребно, за да се издухат от стъклото всичките му крехки криволици и тънкото стъбло, пък и нямал никаква представа за какво е ключът и какво може да стори, а любопитството е велика сила в живота на хората.