Обладаване

5

Орачът, мятащ мрачни буци пръст, би зърнал
(дорде въздишки в мозъка му свирят, литнали
от гладния стомах) как почвата се труди,
за да изтръгне демон с възлесто чело
и златоок, към него зинал с паст кафява
да обещае не блена на алчността,
а делва злато, за да купи делви боб —
това мечтае той. Така и тя навярно
усеща как се шмугва край полата й
с крака космати старо благо божество,
следи оставя в пепелта, през смях говори:
„Обичай ме, люлей ме и без страх открий
съкровището си. Че боговете стари кътат
си даровете, за да дават на избрани“.
Защо да се боят от тия малки демони? АИ

Рандолф Хенри Аш

Из Зазиданата магьосница

Хълмистите скатове на Линкъншър поднасят малка изненада. В една от тесните им лъкатушни долини е израснал Тенисън. И ги е пресъздал в житните поля на безсмъртния Камелот.

От двата бряга тук нашир и длъж
се стелят ниви с ечемик и ръж,
покрили хълмите, небето срещат изведнъж. АИ

Роланд веднага забеляза, че думата „срещат“ е точна и изненадваща, а не мъглява. Караха през равнината нагоре по хълмистия път, който извеждаше от долината. Долините тук са дълбоки и тесни, някои — гористи, други — тревисти, трети — разорани. Неизменно голите баири рязко разсичат небето. Всичко останало, ширна и сънлива област, представлява блата, мочурища или плоска обработваема равнина. Леко хълмистите възвишения сякаш са се надиплили от земята, ала всъщност са част от насечено плато. Селата са закътани в долините, в краищата на задънени фунии. Зелената кола чевръсто напредваше по билото, нашарено с пътища и пътеки като разклоненията на гръбнак. Като градски жител Роланд забелязваше цветовете — тъмната разорана земя и белия варовик в браздите, оловното небе и варовиковобелите облаци. Мод забелязваше удобните места за езда и непоправените порти, лошо прегазените живи плетове, нагризани от зъбите на машини.

— Долу вляво — обади се тя — е Сийл Корт. Там, в падината.

Килим от горски върхари, не особено еднороден, мимолетен отрязък от крепостна стена, кръгла бойница, още една чупка, може би нещо като централна кула.

— Земята, естествено, е частна. Можем да слезем в селото. Там е погребана Кристабел, в двора на църквата „Света Етелдреда“. Самото село се казва Кройсан льо Уолд, в общи линии, изгубено село — много такива изгубени села са пръснати из подножията на тези хълмове, почти нищо не е останало освен някой чифлик и църква. Не вярвам в днешно време да използват църквата в Кройсан. Кристабел е смятала, че Кройсан идва от „croyance“, което означава вяра, и „saint“ — свещен; поредната неправилна етимология на догадките от XIX в. Казват, че всъщност идва от „croissant“ — полумесец, защото там долината и реката правят завой. Харесвала е света Етелдреда, кралица дева, нищо, че е била омъжена два пъти — станала абатеса на Ели, основала голям орден и била погребана в благоуханието на светостта…