Осветени от лъчите на фенера, бледите спретнати пръсти на Мод задърпаха отдавнашните възли, за да открият, че са леко запечатани с восък.
— Искате ли джобно ножче? — попита сър Джордж.
— Не бива… да режем — отговори тя.
Роланд я гледаше, сърбяха го ръцете да й помогне. Мод напредваше. Ширитите се развързаха и ленените пластове се отхлупиха. Вътре имаше два пакета, увити в промазана коприна и вързани с черна панделка. Мод се зае с панделката. Старата коприна пращеше и се плъзгаше. Бяха вътре, две купчини отворени писма, спретнати като прибрани кърпички. Този път Роланд наистина пристъпи напред. Мод взе най-горните писма от двете купчинки. Госпожица Кристабел Ламот, „Витания“, „Арарат Роуд“, Ричмънд, Съри. Почеркът кафяв, паячесто решителен, познат. И с много по-дребни букви, по-виолетови, Рандолф Хенри Аш, ескуайър, „Ръсел Скуеър“ №29, Лондон. Роланд промълви:
— Значи го е изпратил.
— Важи и за двамата. Всичко е тук. Било е тук през цялото време… — каза Мод.
— И какво точно намерихте? Откъде знаехте, че е в леглото с куклите? — попита сър Джордж.
Мод отвърна нервно и ясно:
— Не знаех. Просто, докато стоях, се сетих за стихотворението и всичко ми се стори очевидно. Чист късмет.
Роланд продължи:
— Смятахме, че може да е имало някаква кореспонденция. Открих… откъс от едно писмо… в Лондон. И дойдох да говоря с доктор Бейли. Това е всичко. Може да се окаже — замалко да каже „ужасно“, но прехапа език — доста важно.
Замалко да каже, че може да промени лицето на науката, но отново прехапа език, подчинявайки се на някакъв хитър инстинкт да премълчи.
— Внася огромна промяна в научната ни работа, и на двамата. Изобщо не беше известно, че са се познавали.
— Хм — промълви сър Джордж, — я ми дайте тези пакети. Благодаря. Мисля, че трябва да се върнем долу и да ги покажем на Джоан. Пък там ще видим дали ще изскочи нещо, или е много шум за нищо. Освен ако не искате да отворите и всичко останало? — и лъчът обходи стените, за да разкрие изкривена репродукция на „Прозерпина“ от лорд Литън и бродирана кърпа с морализаторски надпис, толкова прашна, че бе невъзможно да се разчете.
— Не сега — каза Мод.
— Не веднага — каза Роланд.
— Може да не се върнете повече — отвърна сър Джордж, наглед повече със заплаха, отколкото на шега, и се промъкна през вратата след ивицата светлина.
Така се върнаха по обратния път, сър Джордж притиснал писмата, Мод — отхлупения пашкул от коприна и лен, а Роланд — трите кукли, воден от смътното усещане, че би било жестоко отново да ги оставят сами в тъмното.
Лейди Бейли много се развълнува. Всички се настаниха край камината. Сър Джордж остави писмата в скута на жена си и тя започна да ги опипва под алчните погледи на двамата учени. Роланд повтори полуистината за откъса от писмото, без да споменава кога или къде се е натъкнал на него.
— И какво, любовно писмо ли беше? — прямо и невинно попита лейди Бейли, а Роланд каза:
— О, не. — А после добави: — Но някак развълнувано, нали разбирате, сякаш се отнасяше за нещо важно. Било е чернова на първото писмо. Достатъчно важна, за да ме накара да посетя доктор Бейли и да я поразпитам за Кристабел Ламот.
Искаше да пита, да пита. За Бога, датата, датата на най-горното писмо на Аш, беше ли същата, защо всички писма бяха на едно място, колко дълго е продължило… какво му е отговорила; ами Бланш, ами Хищникът…
— Как ще е най-правилно да се постъпи в случая? — бавно и умишлено помпозно попита сър Джордж. — Вие как мислите, млади момко? И вие, госпожице Бейли?
— Някой трябва да прочете писмата — каза Мод. — Ох…
— И, естествено, смятате, че това трябва да сте вие — довърши сър Джордж.
— Аз… ние много бихме се радвали. Естествено.
— Несъмнено и американката би казала същото.
— Естествено. Ако е знаела, че са тук.
— Ще й кажете ли?
Наблюдаваше как Мод се колебае, ожесточените й сини очи бяха някак пронизващи в светлината на огъня.
— Вероятно не. Във всеки случай още не.
— Първа жичка за водичка, това ли било?
— Защо да не ги прочетат, Джордж? — попита Джоан Бейли и извади първото писмо от плика, небрежно поглеждайки надолу, не жадно, а просто с любопитство.
— Преди всичко аз съм за това да оставим мъртвите на спокойствие. Защо да забъркваме разни скандали около глупавата ни поетеса с феите? Горката стара девойка, да я оставим да спи спокойно.
— Изобщо не търсим скандали — каза Роланд. — Дори не мисля, че има нещо скандално. Просто се надявам… споделил е с нея какво мисли за поезията… за историята… такива неща. Пада се в един от най-плодовитите му периоди, писмата му не стават за нищо, прекалено учтиви са, а в писмото, което… което видях, казва, че тя го е разбирала, казва…