Това не беше естествената му среда. Отчасти му се услаждаше пикантният вкус на нелепото и забраненото. Беше облечен с дълъг черен копринен халат с тъмночервени ревери и черна копринена пижама с тъмночервен кант и монограм на джоба отпред на гърдите. На кадифените му шоколадовочерни чехли със златен конец беше извезана женска глава с ореол от разпръскващи се лъчи или развята коса. Чехлите бяха изработени в Лондон съгласно строгите му лични указания. Фигурата беше изваяна на портала в най-старата част на университета „Робърт Дейл Оуен“, музея „Хармония“, наречен така на името на Александрийската академия, този „кафез на музите“. Изобразяваше Мнемозина — майката на Музите, макар че днес малцина я разпознаваха, без да им се подскаже, и хората с повърхностно образование най-често я смятаха за Медуза. Без да бие прекалено на очи, образът й присъстваше и в титула на писмата на професор Кропър. Нямаше я на пръстена му с печат, импозантен оникс с гравиран крилат кон, който някога бе принадлежал на Рандолф Хенри Аш, а сега бе оставен на розовия умивалник, където Кропър току-що бе измил ръцете си.
Лицето му в огледалото бе изтънчено и правилно, сребристата му коса бе подстригана в най-елегантна и сурова прическа, очилата му с половин стъкла бяха със златни рамки, а устата му бе присвита, но по американски маниер, по-щедър от английския, настроен за по-широки гласни и не толкова предъвкани звуци. Тялото му беше дълго, стройно и слабо, с американски ханш, настроен за стегнат колан и далечния призрак на патрондаш.
Дръпна шнура и печката в банята забръмча, бавно набирайки обороти. Кропър натисна някакво копче в черната кутия, която също леко забръмча, и вътре за миг проблесна светлина. Той запали фенерчето и го закрепи в умивалника, за да му свети. Изгаси лампата, като натискаше капаци и копчета с отработените движения на фотолаборант. Деликатно прихванал листа между показалеца и палеца си, извади от плика някакво писмо. Старо писмо, чиито гънки умело разглади, преди да го мушне в кутията и да затвори капака; после натисна закопчалката и включи машината.
Беше много привързан към черната си кутия, приспособление, което беше изобретил и усъвършенствал през 50-те години, а сега не искаше да се раздели с него заради по-нови машини или повече екстри, защото му бе служило добре десетилетия наред. Умееше да се сдобива с покани в най-невероятни домове, където можеше да се намери някоя реликва от ръката на Аш, а след като веднъж попаднеше там, бе стигнал до извода, че е необходимо лично за себе си да прави някакъв запис на онова, което е намерил, ако впоследствие се окажеше, че собственикът не желае да продава или дори не дава да се направят копия, защото се знаеха няколко такива случая във върховен ущърб на науката. В някои случаи тайните му изображения бяха единственият запис в целия свят от документи, които бяха безследно изчезнали. Не мислеше, че в случая ще се стигне дотам; изпитваше разумен оптимизъм, че г-жа Дейзи Уапшот ще се раздели с наследственото съкровище на покойния си съпруг, щом разбере какъв чек ще може да получи в замяна — по негово мнение някоя скромна сума щеше да свърши идеална работа. Но при други обстоятелства се бяха случвали странни неща и ако госпожата се запънеше, друг шанс нямаше да има. На следващия ден се връщаше в удобния си хотел на „Пикадили“.
Писмата не бяха много. Бяха писани до свекървата на Дейзи Уапшот, която явно се е казвала София и е била кръщелница на Рандолф Хенри. По-късно щеше да провери коя е. За г-жа Уапшот му беше казал един негов познат книжар, който си вреше носа навсякъде, спретваше местни търгове и съобщаваше на Кропър, ако излезе нещо интересно. Г-жа Уапшот не беше занесла писмата, за да ги продава на търг; беше помагала да сервират чая, но бе казала на г-н Бигс за „бабините писма с дърветата от ей оня поет“, както винаги ги наричали. А г-н Бигс ги беше споменал в един послепис до Кропър. След което в продължение на шест месеца Кропър изкушаваше г-жа Уапшот с неангажиращи подпитвания и накрая с информацията, че „тъкмо случайно минавал оттук“… Което не беше съвсем вярно. Беше минал от „Пикадили“ през покрайнините на Престън изрично и нарочно. За да се озове сега при рошавите килимчета с четирите къси послания.