Бихме могли да кажем, че историкът, както и ученият, общува с мъртвите. Кювие даде плът, движение и апетит на изчезналия мегатериум, а живият слух на М. М. Мишле и Ренан, на господин Карлайл и Братя Грим дочу безкръвните викове на изчезналите и им даде глас. С помощта на въображението аз самият съм поработил малко в тази насока, занимавал съм се с вентрилоквизъм, отдавал съм гласа си и съм смесвал живота си с онези гласове и животи от миналото, чието възраждане като предупреждения, като примери, като живо минало, което продължава в нас, е задача на всеки мислещ мъж или жена. Но има начини и начини, както сигурно добре знаете, и едни са опитани и изпитани, а други гъмжат от рискове и разочарования. Онова, което сме прочели, разбрали, осмислили и интелигентно уловили, госпожо, си остава наше, за да живеем и да работим с него. Цял един живот, посветен на проучвания, ще ни проправи път само до малка частица от миналото на предците ни, какво остава за огромните епохи, преди да възникне човешкият род. Но тази частица трябва да я притежаваме до дъно и да я предадем нататък. Hoc opus, his labor est. (Това е труд, това е подвиг.) Изкушавам се да твърдя, че няма лесен път, кратък път — в тези наши опити ние сме като Невежеството на Бъниан, което намира път към Ада пред самите двери на Небесния град.
Помислете какво вършите, госпожо, когато се опитвате да говорите направо с тях, със скъпите и ужасяващи мъртъвци. Каква мъдрост са споделили те за цялото това прахосано време? Че баба е оставила брошката си в стенния часовник или че някоя прастара леля се сърди от отвъдното, защото са затиснали ковчега й в семейната гробница с ковчега на дете. Или че, както Ви уверява Вашият С. Т. К., в отвъдното „вечно блаженство чака тям, що заслужават, а тям, що не заслужават — време за изправление“. (Същият човек, който нито веднъж не е сбъркал местоимение на седем езика!) Не ни е нужен призрак, дошъл от гроба, госпожо, за да ни каже това.
Признавам редом с Вас, че може би съществуват бродещи духове, земни мехурчета, изпарения, същества на ефира, които понякога прекосяват обичайните потоци на възприятията ни, запътили се по своите невидими дела. Има доказателства, че някакъв агонизиращ спомен в някаква форма на съзнанието населява някои ужасяващи места. На небето и по земята наистина има повече, отколкото може да си представи нашата философия. Ала вярвам, че то ще бъде открито не с потропвания или почуквания, или с някакъв веществен допир, или с господин Хоум, който кръжи около полилея, вдигнал вкочанените си ръце, нито с драскулките по Вашия планшет, а с дълго, търпеливо взиране в плетеницата, задвижваща мисълта на мъртвите и дейността на живите организми, с мъдрост, която разглежда нещата преди и след това, с микроскоп и спектроскоп, а не с разпитване на обладани от земята привидения и призраци. Познавах една добра душа с ясен ум, която подобни контакти разстроиха доста силно, без да я изведат до добър край, даже напротив, свърши много зле.
Писах Ви така пространно, защото не искам да смятате, че приемам любезните Ви мисли за мен лекомислено или в духа на безкритично и войнствено очерняне, както биха казали някои. Моите собствени дълбоко вкоренени убеждения, както и определена доза подобаващи лични преживявания, ми пречат да приема споделеното от Вас, по-точно от явилия се пред Вас дух, с някакъв особен интерес или удоволствие. Ще Ви помоля повече да не ми изпращате подобни писания. Ала към Вас самата и към безкористния Ви интерес в търсене на истината изпитвам, разбира се, голямо уважение и възторг. Борбата Ви от името на Вашия пол е благородна и рано или късно трябва да се увенчае с успех. Надявам се да науча повече за това в бъдеще и оставам покорно и пределно искрено