Беатрис мразеше да пише. Единствената дума, с която се гордееше в този правилен и скучен разрез, бе думата „разговор“, която бе предпочела пред по-очевидния „диалог“. В онези дни Беатрис би дала всичко за такъв разговор. Смътно знаеше, че четенето на тези стихове й позволяваше болезнено и едва ли не престъпно да надникне в онова съчетание между цивилизован разговор и сурова страст, което задължително, непременно всеки иска да изпита, но въпреки това никой — и тя оглеждаше малкия си свят, сериозните си родители методисти, госпожа Бенгтсон и нейния Женски университетски чаен клуб, състудентките си, които се разкъсваха в агония заради някоя покана за танци или вист, — явно никой не изпитваше.
Аш й говореше и тя го чуваше. Не очакваше да чуе такива неща от никой друг и наистина не чу. Каза на професор Бенгтсон, че иска темата на докторската й дисертация да бъде „Аск към Ембла“. Той изпитваше сериозни съмнения по въпроса. Почвата беше несигурна, малко като мочурище, като сонетите на Шекспир. Какъв принос към познанието се надяваше, сигурна беше, че ще има с това? Според професор Бенгтсон единствената сигурна основа за докторска степен беше издание, а той определено не би препоръчал Р. Х. Аш. Един негов приятел обаче познавал лорд Аш, който бе предал книжата на Аш в Британския музей. Знаеше се, че Елън Аш е водила дневник. Издаването му можеше да се окаже подходящо начинание — със сигурност нещо ново, умерено полезно, по силите й и свързано с Аш. А като свърши с тази задача, госпожица Нест ще бъде в отлично положение да се разпростре по-нашироко…
Така си беше. И госпожица Нест неспокойно се настани пред кашоните, пълни с бумаги — писма, поменици от всякакъв род и вид, книги с разписки, томовете на ежедневно водения дневник и други по-тънки бележници, запълвани от време на време със записки от по-личен характер. На какво се беше надявала? На някаква интимна близост с автора на стиховете, с онзи изтънчен ум и страстна натура.
Тази вечер Рандолф ми чете малко от сонетите на Данте от „Нов живот“. Наистина са прекрасни. Рандолф изтъкна истински мъжката енергия и порив в италианския на Данте, както и духовната мощ на разбирането му за любовта. Мисля, че тези гениални стихове никога не ще ни омръзнат.
Когато са били заедно в къщата, Рандолф всеки ден е чел на жена си. Младата Беатрис Нест се опитваше да си представи драматичното въздействие на прочетеното, но смътното въодушевление в прилагателните на Елън Аш не й помагаше особено. Имаше нещо мило, някакво повсеместно удоволствие по задължение в отклика й към заобикалящите я неща, което Беатрис отначало не харесваше, а после, когато потъна в материята, започна да приема за даденост. По това време вече бе открила в гласа й други, не толкова благодушни нотки.