В антрето забеляза малък куп писма. Имаше две за Вал, едното със собственоръчно попълнен обратен адрес. Три бяха за него — напомняне да върне някаква книга в библиотеката, талон, че изпратената от него статия до едно научно списание е пристигнала, и писмо, написано на ръка с непознат почерк.
Уважаеми д-р Мичъл,
Надявам се, че не сте сметнали мълчанието ни за грубост или нещо още по-лошо. Съпругът ми се занимава със запитванията, за които спомена. Консултира се с адвоката си, с викария и със скъпата ни приятелка Джейн Анети, която беше заместник-директорка на областната библиотека, преди да се пенсионира. Никой от тях не можа да даде особено ясен съвет. Госпожица Анети се изказа много похвално за работата на д-р Бейли и за архива, за който се грижи. Според нея би било напълно подходящо да се разреши на д-р Бейли да прочете нашите скрити съкровища, за да изкаже някакво предварително становище — особено като се има предвид, че именно тя ги намери. Пиша и на Вас, тъй като бяхте там, когато се намериха, и изразихте интерес към Рандолф Хенри Аш. Дали бихте искали да дойдете и да проучите книжата заедно с д-р Бейли — или ако смятате, че това ще отнеме много време, бихте ли препоръчали някой друг, който да дойде вместо Вас? Разбирам, че за Вас ще е по-трудно да дойдете от Лондон, отколкото за д-р Бейли, която живее на удобно близко разстояние от Кройсан льо Уолд. Бих Ви предложила да отседнете при нас за няколко дни, макар това да е съпроводено с допълнителни трудности, тъй като, както сигурно си спомняте, сме се ограничили само на приземния етаж, а старата къща е окайващо студена през зимата. Какво мислите? Колко време ще е необходимо според Вас, за да проучите находката ни? Дали ще Ви стигне една седмица? Ще имаме гости за Коледа, но не очакваме никого за Нова година, ако склоните тогава да предприемете този малък набег по хълмовете на Линкъншър.
Оставам все така благодарна за джентълменската Ви и практична помощ на ръба на онова поле. Уведомете ме как според Вас е най-добре да постъпим.
Роланд изпита няколко неща едновременно. Първичен екстаз, когато си представи връзката мъртви писма, възраждащи се за шумолящ живот като размърдващ се грамаден топъл орел. Раздразнение, че Мод Бейли явно бе излязла крачка напред, макар че всичко беше започнало с намереното и откраднато от него писмо. Пресметливи прагматични притеснения — как да приеме предложената с половин уста покана да отседне в къщата, без да разкрие собствената си крайна бедност, заради която би могъл да се стори недостатъчно важен човек, комуто да се повери прочитането на писмата. Страх от Вал. Страх от Мод Бейли. Притеснение от Кропър, от Блекадър, дори от Беатрис Нест. Чудеше се защо на лейди Бейли й бе хрумнало да намекне, че би искал да предложи някой друг да чете писмата — шега, каприз или зрънце несигурност, свързано със самия него? Доколко дружелюбна бе благодарността й? Искаше ли Мод и той да е там, за да чете писмата?
Над главата си на нивото на улицата забеляза ъгловатия ръб на алено порше, чиято шикозна перка приблизително се изравни с горната рамка на прозореца. Появиха се чифт много меки, чисти и блеснали черни обувки, след тях крачоли от лек вълнен плат на дребни райета с цвета на матов въглен и безупречен ръб, след това великолепно скроеният долен ръб на сако, в чиято черна цепка блесна алена копринена подплата, а през отворените пешове се мярна плосък мускулест корем под риза на тънки червени и бели райета. После се показаха краката на Вал в прашносин чорапогащник и обувки в саксонско синьо под увисналия ръб на рокля от креп с цвят на горчица и щамповани сини лунни цветчета. Четирите крака приближаваха и се отдръпваха, отдръпваха се и приближаваха, краката на мъжа настойчиво напредваха към стъпалата за мазето, а краката на жената се съпротивляваха, парираха ги. Роланд отвори вратата и излезе отпред, завладян от същото чувство както винаги — чисто любопитство как изглежда горната половина.
Раменете и гръдният кош напълно отговаряха на очакванията. Плетената вратовръзка беше от червена и черна коприна. Овално лице. Очила с рогови рамки под леко видоизменена прическа от 20-те години, много къса отзад и отстрани, умерено дълга над челото. Косата бе черна.