Обладаване

Без подобно вълнение те не могат да достигнат своята Лирика, затова си го набавят с каквито средства им е удобно — при това абсолютно искрено, но тяхната Поезия не е за младото момиче, младото момиче е за Поезията.

Виждате на каква двузъба вилица съм се нанизал — но въпреки това повтарям — защото Вие няма да погледнете отвисоко на острите ми нападки срещу мъжкото преклонение пред женския идеал или срещу двуличието на Поетите, а ще ги погледнете със собственото си око на Поет, свела премъдро глава на една страна, — пиша Ви, както пиша, когато съм сам, с онова нещо в мен — как иначе да се изразя? — ще разберете, сигурен съм, че ще разберете, — с онова нещо в мен, което твори, което е Творец.

Трябва да добавя, че стиховете ми според мен бликат не от извора на Лирическия Порив, а от нещо метежно, многолико, пристрастно, наблюдаващо, аналитично и любопитно, скъпа моя, което е по-скоро като съзнанието на онзи майстор на прозата — Балзак, когото Вие като французойка, благословено заградена с далеч по-малко стобори и добродетелни забрани в сравнение с жените в английските благороднически семейства, познавате и разбирате. Онова, което ме прави Поет, а не романист, е свързано с припяването на самия Език. Защото тъкмо в това е разликата между поетите и романистите — първите пишат за живота на езика, а вторите пишат, за да направят света по-добър.

А Вие — за да разкриете пред простосмъртните някакъв странен, неотгатнат друг свят, не е ли така? Град Ис, обратното на Парис, кули във водата вместо във въздуха, удавени рози, летящи риби и други парадоксални стихийни създания — виждате, нали — започвам да Ви опознавам — ще си проправя път в мислите Ви — като ръка в ръкавица — ето че крада Вашата собствена метафора и жестоко я изтезавам. Но ако искате, можете да запазите ръкавиците си чисти, с приятен аромат, сгънати и прибрани — можете — само ми пишете, пишете ми, така обичам да гледам подскоците, прескоците и внезапния устрем на Вашето мастило…