Трябва да се заема с контраста и конфликта в метафорите за феята Мелюзина и строителството на крепости. Има един много добър текст на Жак Льо Гоф — „Мелюзина Обезлесителката“; според новите историци тя е един вид земен дух или местна богиня, или източник на изобилие — foison, или по-дребна Церера. Само че тогава бихме могли да възприемем модела на Лакан за образа на скривалището — Лакан казва: „Формирането на аза се символизира в сънищата от крепост или стадион [някакви стадиони при Кристабел?], заобиколен от тресавища и бунища, разделящи го на две противоположни състезателни полета, където субектът пропада в търсенето на възвишения, отдалечен вътрешен замък, чиято форма по един доста стряскащ начин символизира «то»“. Бих могъл да го усложня с още няколко действителни или въображаеми замъка — като с любов и уважение се позова на собствения ти епохален труд за лимена и лиминалното. Какво мислиш? Ще мине ли? Ще ме разкъсат ли менадите?
Вдъхнових се да пиша за това, отчасти въодушевен от подобен проект, отчасти защото моите съгледвачи ми донасят, че двамата с Роланд Мичъл (скучен, но почтен мой връстник) заедно откривате това-онова. Главната ми съгледвачка — млада жена, която не изпитва върховно удоволствие от обрата на събитията — ми съобщава, че двамата ще прекарате Нова година заедно, проучвайки някакви връзки. Естествено, изгарям от любопитство. Може пък и аз да дойда за някои справки в архива ти. Наистина се питам как ли ти изглежда младият Мичъл. Само не го изяждай, скъпа Мод. Не ти е от класата. В академично отношение имам предвид, за нищо не става, както вече вероятно и сама си открила.
Докато, виж, двамата с теб бихме могли да водим най-сладостен разговор за кули над и под водата, змийски опашки и летящи риби. Прочете ли Лакан за летящата риба и преследването на мехурчетата? От време на време ми липсваш, знаеш ли? Не беше изцяло мила, нито справедлива с мен. Нито аз с теб, ще кажеш ти — но кога и кой ли успява? Толкова си сурова към мъжките недостатъци.
Моля, дай ми зелена светлина за материала ми за обсадите.
Скъпа Мод,
Струва ми се странно, че може би от два месеца нямам ни вест, ни кост от теб — вярвам, че при теб всичко е наред, а мълчанието ти означава единствено че работата ти спори и поглъща цялото ти внимание. Тревожа се за теб, когато мълчиш — зная, че не беше щастлива, — мисля за теб с голяма обич, като гледам как напредваш…
Последния път споменах, че може да напиша нещо за водата, млякото и околоплодната течност в „Мелюзина“ — защо водата винаги се възприема като женското? Говорили сме за това, ще ми се да напиша голям текст за ундините, русалките, мелюзините, изобщо за жените, схващани като опасност, какво мислиш? Може да го разширя, за да обхвана „Потъналия град“ — специално по отношение на негениталната образност за женската сексуалност, трябва да се откъснем от катерицата, както и от фалоса, потопените жени в града биха могли да изобразяват женското тяло в неговата цялост като ерогенна зона, ако обграждащата го течност се възприема като недиференциран еротизъм, което вероятно може да се обвърже с еротичната цялост на жената/змеицата, разплискваща водата в големия мраморен басейн или потапяща в него своята личност, както изразително я описва Л. М. Какво мислиш, Мод?
Ще бъдеш ли готова да представиш свой текст на срещата на Сафическото общество в Австралия през 1988 г.? Бях си наумила да посветим тази сесия изцяло на изследвания на женската еротика в поезията от XIX в. и на стратегиите и извъртанията, с чиято помощ се е налагало да се представя или да се разкрива. Може би си разширила още повече идеите си за лиминалността и разпадането на границите. Или може би ще предпочетеш по-категорично да изследваш лесбийската сексуалност на Ламот като основната овластяваща сила в творчеството й. (Приемам, че заради задръжките й за нея е характерно да бъде уклончива и потайна — но и ти не зачиташ достатъчно силата, с която въпреки всичко тя косвено надига глас.)
Толкова често си мисля за краткото време, което прекарахме заедно през лятото. Мисля си за дългите ни преходи по хълмовете и стоенето до късно в библиотеката и за истинския американски сладолед пред камината ти. Толкова си внимателна и мила — до теб имах чувството, че се стоварвам върху крехката ти обстановка и нескопосано събарям малките паравани и прегради, които си издигнала около английската си неприкосновеност, — но не си щастлива, нали, Мод? В живота ти има някаква празнота.