— Лека нощ — отвърна той и пое към своя край на коридора.
Зад гърба си я чу да се отдалечава в тъмното. Коридорът беше лошо осветен — имаше някакви газеници, за които допускаше, че не работят, и две мижави 60-ватови крушки с конусовидни метални абажури като в някой бар. Едва тогава осъзна, че щеше да е хубаво да се разберат за банята. Предположи, че ще е учтиво да я изчака да мине първа. В коридора беше толкова студено, че категорично не му допадаше да ходи напред-назад или да стои навън по пижама. Щедро реши да й отпусне 45 минути — предостатъчно време за всякакви женски очищения в почти ледени условия. Междувременно щеше да чете Рандолф Хенри Аш — не бележките си към писмата му, а битката на Тор с ледените великани в „Рагнарьок“. В стаята му цареше лют студ. Обзаведе си гнездо от стари пухени покривала и завивки, целите на сини кални рози, седна и зачака.
Когато излезе в тихия коридор, реши, че е постъпил много умно. Тежката врата с дръпнато резе се тъмнееше под каменната арка. Не се чуваше плисък на течаща или оттичаща се вода. Обхвана го съмнение дали банята наистина е празна — как би могъл какъвто и да е звук да проникне през яката дъбова врата? Не искаше да разтърсва заключената врата, за да не притесни и нея, и себе си. Затова се отпусна на едно коляно върху набедената черга и доближи око до огромната ключалка, която блесна насреща му и смущаващо изчезна с отварянето на вратата, а от вътре го лъхна на влага, свежест и пара в студения въздух. Тя едва не се стовари отгоре му и протегна ръка към рамото му, за да се задържи, а той докосна тесния й ханш под коприненото кимоно.
И тогава го връхлетя същото, което Рандолф Хенри Аш беше описал като галваничен удар, поразяващ камшик като онзи, който мурената изстрелва от каменното си леговище към нищо неподозиращите морски изследователи. Роланд успя някак да се изправи на крака и за миг се вкопчи в коприната, след което бързо я пусна, сякаш го бе ужилила. Ръцете й бяха розови и леко влажни, влажни бяха и краищата на светлата й коса. Косата беше пусната, забеляза той, покриваше целите й рамене и шията и се вихреше пред лицето й, което той с малодушие очакваше да види бясно, но като я погледна, установи, че е просто уплашена. Дали просто бе излъчила електрически ток, чудеше се той, или и тя го беше усетила? Тялото му идеално разбираше, че и тя го беше усетила. Роланд не се доверяваше на тялото си.
— Гледах дали свети. Не исках да ви притеснявам, ако сте вътре.
— Разбирам.
Синята копринена яка също беше влажна. В полумрака цялото кимоно изглеждаше вир-вода, всяка копринена жилка се бе усукала около тялото й от жестокия ефикасен възел, с който бе пристегнала колана си. Под копринения подгъв се виждаха прозаичният волан на розовата памучна нощница и източени крака в чехли.
— Изчаках известно време, за да можете да използвате банята — каза примирително тя.
— И аз.
— Нищо лошо не се е случило.
— Не.
Тя протегна влажната си ръка. Той я взе и усети студа в нея, както и отдръпването на още нещо.
— Лека нощ — каза тя.
— Лека нощ.
Той влезе в банята. Зад гърба му дългият китайски дракон с блед трепет отстъпи върху аквамариновия си терен по играещите пътеки, а над него студено светеше бледата й коса.
По умивалника личаха дребни петна от пара, дребни следи вода, а отпечатъкът от дълго мокро стъпало върху килимчето издаваше, че е била вътре. Банята приличаше на пещера, построена под стрехи, които плавно се раздалечаваха и оставяха отдолу нещо като трап, а в него се бяха накамарили и 30–40 стари кани и порцеланови тасове, изпъстрени с алени розови пъпки, обточени с гирлянди орлови нокти и осеяни с пищни букети ралица и синчец. В средата на помещението върху лъвски лапи с големи нокти бе поставена монументална и дълбока вана като мраморен саркофаг, увенчан с огромни месингови кранове. Беше прекалено студено, за да се изкуши човек да пусне водата, а и без това щеше да се пълни часове наред. Роланд беше сигурен, че даже придирчивата Мод не би опитала подобно нещо — ако се съдеше по мокрите й отпечатъци върху корковата постелка, явно щателно се бе измила на умивалника. Умивалникът и тоалетната чиния, качена на собствен пиедестал в тъмния край на стаята, бяха типично английски, на цветя, и омагьосаха Роланд, който в досегашния си живот не бе виждал подобно нещо. Върху емайлираната им изпечена повърхност се разстилаше буйно изобилие от полски цветя, чиито преплетени туфи и наситени снопчета изглеждаха напълно произволни и естествени, без никакъв отчетливо повтарящ се мотив. Когато напълни умивалника, под неясната водна повърхност видя шипков цвят, лютичета, макове и камбанки, преобърнат речен бряг, който наподобяваше обраслия бряг ако не на Чарлз Дарвин, то на Титания. Тоалетната чиния бе с малко по-строго оформление от умивалника — по извивките й над папратови нишки богородичен косъм се спускаха оредяващи гирлянди и разпръснати китки. Четвъртитата седалка беше величествена, от чист махагон. Изглеждаше светотатство нещо толкова красиво да се използва за истинското му предназначение. Роланд предположи, че Мод е виждала подобни неща и преди и великолепието им не е предизвикало особени задръжки. Той се изми, припрян и разтреперан, над намигващите макове и синята метличина, а ледът по цветното стъкло на прозореца се напука и отново замръзна. Над умивалника имаше позлатено огледало и той си представи как Мод изучава в него съвършенството си. Собствената му тъмна козина хвърли само някаква сянка. До голяма степен съжаляваше Мод. Почти беше решил, че не е била способна да види банята в същата романтична светлина, в която я виждаше той.