Ала сигурно знаете, че на драго сърце се отказвам от сандвичите, бленувани или трезво предъвквани, в замяна на чудесното Ви стихотворение, което, както сама казвате, съдържа нотка от свирепостта, свойствена за привичките на истинските паяци, както ни ги разкриват последните наблюдения. Дали бихте искали да разширите метафората си за клопката или прилъгването и по отношение на изкуството? Чел съм и други Ваши стихотворения за живота на насекомите и се удивявам как съчетават разкоша и цялата крехкост на тези крилати или пълзящи същества с нещо от онова захапване, отхапване и поглъщане, което може да се види под микроскоп. Наистина храбър е поетът, който би се наел правдиво да опише пчелната царица, осата или мравката такива, каквито ги познаваме днес, след като векове наред се е смятало, че тези създания на колективно почитание и труд са подчинени на мъжки управници — представям си някак, че не споделяте отвращението на Вашия пол към тези живи форми, или както аз съм склонен да допусна, всеобщото отвращение към тях…
В главата ми се върти някаква идея за дълга поема за живота на насекомите, която да напиша аз самият. Не лирична като Вашата, а драматизиран монолог като онези, които вече съм написал за Месмер, за Александър Селкърк или за приспособенеца съсед — не зная дали познавате въпросните поеми, и ще се радвам да Ви ги изпратя, ако не сте ги чели. Откривам, че се чувствам в свои води с други въображаеми умове — когато съживявам, в известен смисъл реставрирам, живота на изчезнали мъже от други времена, и то в пълната му цялост: коса, зъби, нокти, паница, скамейка, мях за вино, църква, храм, синагога и неспирно тъчащия стан на този труженик, удивителния мозък вътре в черепа, който създава своите щампи, своето напълно особено чувство за онова, което вижда, научава и вярва. Струва ми се важно тези мои други животи да се разпрострат в много столетия и възможно най-много места, до които може да се докосне ограниченото ми въображение. Защото аз самият съм само добре възпитан господин от XIX в., озовал се в задимения Лондон — и особеното за този господин е да знае докъде точно се простира всичко онова, което се отдалечава от изчезващата топлийка на собственото му наблюдение, преди, около и след него, — ала през цялото време той е само онова, което е, със своите бакенбарди и рафтове, пълни с Платон и Фойербах, свети Августин и Джон Стюарт Мил.
Отплеснах се, а още не съм Ви съобщил предмета на моята поема за насекомите, която ще е посветена на краткия и чудотворен — и като цяло трагичен — живот на Свамердам, открил в Холандия оптическото стъкло, което ни разкри безпределните простори и несекващото вълнение на безкрайно малкото също както великият Галилей насочи оптическата си тръба към величественото движение на планетите и отвъд тях, към безмълвните сфери на безкрайно голямото. Познавате ли историята му? Може ли да Ви изпратя моя прочит, след като го избистря? Ако излезе нещо добро от него? (А знам, че ще излезе, защото е изпълнен с миниатюрни конкретни факти и обекти, в чието наблюдение се съдържа въодушевлението на човешкия ум, и Вие ще попитате: моя ум или неговия? — но право да Ви кажа, не зная. Той е изобретил чудни миниатюрни инструменти, с които да надничаме и да се натрапваме в самата същност на живота на насекомите, при това изработени от слонова кост, тъй като е по-малко разрушителна и увреждаща от грубия метал — създал е лилипутски игли много преди да бъдат измислени лилипутите, вълшебни игли. Докато аз разполагам само с думи и с мъртвите люспи от думите на други мъже, но ще се справя, още не сте длъжна да ми вярвате, но ще видите.)
Казвате, че мога да получа един Ваш етюд за вечното „не“, за воала на илюзията на Шлайермахер, за райския мед или за каквото реша. Какво изобилие — как да избера? Мисля, че няма да приема вечното „не“, а ще остана с надеждата за студени зелени краставички някой ден, поднесени с райски мед и китайски чай, пък и от Вас искам не илюзия, а истината. Затова може би ще ми разкажете повече за Вашето начинание с феята, ако можете да говорите за него, без това да наруши мислите Ви. Има моменти, когато говоренето или писането помага, и други, когато е извънредно безплодно — ако предпочитате да не продължаваме този разговор, ще Ви разбера. Ала се надявам да получа писмо с отговор на всичките ми налудничави безсмислици, които, надявам се, не са обидили човека, когото се надявам да опозная по-добре.