Ала какъв би могъл да бъде поетът в онова време на гиганти, времето на гореспоменатия крал Джеймс и неговата „Демонология“… макар че не е само „Демонологията“, а и заръката му да се запише Божието слово на английски език, което е било записано веднъж завинаги така, че всяка дума кънти с вяра и истина и през вековете е придобила още повече вяра до дните на собственото ни безверие…
Тогавашният поет — ясновидец, демон, природна стихия, слово, не е като сегашния поет в нашето време на нагнетен материализъм…
Може би Вашата прилежна реконструкция, като реставрацията на стари стенописи с нови цветове, е нашият път към истината, дискретна кръпка. Приемате ли моето сравнение?
Посетихме още една сказка за неотдавнашни спиритически проявления, изнесена от крайно уважаван квакер, който започна с личното си предразположение да вярва в живота на духа, ала без вулгарното желание да се смайва или стряска. Самият той англичанин, квакерът характеризира англичаните по начин, не изцяло чужд на стила на поета Аш. Ние сме преминали, каза този добър човек, през двоен процес на обръгване. Търговията и протестантското отрицание на духовните взаимоотношения ни обричат на вътрешно вкаменяване и закостеняване. Ние сме груби материалисти и не искаме да се задоволим с нищо друго освен с материални доказателства, както ги наричаме, за духовните факти, затова духовете благоволяват да говорят с нас с такива дебелашки средства, като потропване, шумолене и музикален вой, каквито не са били необходими едно време, когато вярата ни още е светела и е била жива в нас.
Той каза също, че англичаните са особено обръгнали поради по-плътната ни атмосфера, не толкова наелектризирана и магнитна по природа, както е при американците — те са видимо по-нервни, вълнуват се по-лесно от нас и притежават по-голям гений за обществено устройство, повече вяра в усъвършенстването на човешката природа, а умовете им също като институциите им са избуяли с онзи стремителен растеж, наподобяващ тропическата джунгла, поради което са по-отворени и възприемчиви. При тях се появиха сестрите Фокс и първите послания, предадени с потропване — от тях дойдоха „Откровенията“ на Андрю Джаксън Дейвис с неговия „Универселум“, те отхраниха гения на Д. Д. Хоум.
Докато нашите „телурически условия“ (усещате ли като мен вкуса на този израз?) не благоприятстват в такава степен за предаването на спиритични впечатления.
Не зная какво е мнението Ви по тези въпроси, които понастоящем тъй повсеместно занимават обществото и разбуниха тихите заспали води при нас в Ричмънд?
Това писмо не е достоен отговор на вдъхновяващите Ви коментари за Кийтс и поетическата истина или за себеразкритието Ви като пророк и магьосник. То не е написано с перо, нажежено до бяло, както бяха останалите, но трябва да се оправдая, тъй като не съм добре — и двете не сме добре, — и двете със скъпата ми приятелка малко пострадахме от лека треска и съпътстващото я униние. Днес прекарах деня в затъмнена стая и вече усещам ползата от това, но все още се чувствам слаба.
В такива обстоятелства умът лесно става жертва на капризи. Наполовина бях решила да помоля — стига с тези писма, оставете ме на мира с моята проста вяра, оставете ме встрани от прибоя на Вашия интелект и мощното Ви перо или ще изгубя душата си, господине, чувствам застрашена независимостта си, за която толкова съм се борила. Сега наистина, със заобикалки и усуквания, отправих такава молба, представяйки я като хипотетична насока какво бих могла да кажа. А дали бих могла, или наистина Ви моля, оставям на Вашата великодушна преценка.
Скъпа госпожице Ламот,
Не ми забранявате да Ви пиша отново. Благодаря. Дори не ме укорявате остро с двусмислици и заигравания с тайнствени сили. За което също благодаря. Стига толкова — засега — с тези трудни въпроси.
Крайно се обезпокоих от вестта, че сте болна. Не мога да повярвам, че тази мека пролет или доброжелателните ми писма, колкото и да са натрапчиви в друго отношение, биха могли да Ви повлияят толкова нездравословно, поради което ми остава да подозирам ораторията на Вашия въодушевен квакер, чиито телурически условия на магнитна инертност и наблюдения за обръгването ме радват точно както сте се надявали. Може ли той да призове сила, която наистина „ще изравни дебелата закръгленост на таз земя“. Каква майсторска липса на логика, нали — да се обвинява Векът на материализма и после да се призовава изцяло материалистична духовност?
Не знаех, че излизате така охотно, нито толкова често. До голяма степен си Ви представях барикадирана зад хубавата Ви входна врата, която въображението ми рисува — тъй като не мога да се примиря, ако не използвам въображението си — обилно отрупана с рози и цветчета. Какво ще кажете, ако изявя силно желание да чуя Вашия разумен квакер със собствените си уши? Можете да ми забраните сандвичи с краставички, ала не и духовно препитание.