Не, не се притеснявайте, не бих направил подобно нещо, не бих изложил на опасност нашето приятелство.
Що се отнася до потропванията и почукванията, досега не съм проявявал особен интерес към тях. За разлика от други, които разсъждават така по религиозни причини или от скептицизъм, аз не съм убеден, че това е празна работа, чийто извор са човешката слабост и лековерие, както и силното желание да повярваме в любящото присъствие на онези, които сме изгубили и които толкова ни липсват — все неща, които в един или друг миг всеки е изпитвал. Бих искал да цитирам Парацелз, според когото съществуват нисши духове, обречени да обитават въздушните селения, които безспирно бродят по земята и които от време на време по изключение бихме могли да чуем или да видим, ако вятърът или играта на светлината са подходящи. (Смятам също така, че възможно и вероятно обяснение за голяма част от тези явления е измамата. По-склонен съм да вярвам във фокуепическите умения на Д. Д. Хоум, отколкото в открилия се пред него височайш духовен мост.)
Сетих се, като стана дума за Парацелз, че в неговите книги Вашата фея Мелюзина е точно такъв дух — познавате ли този пасаж? Сигурно, но все пак го преписвам, защото е толкова интересен… и ще Ви попитам от такова естество ли е Вашият интерес към феята, или Ви интересуват по-благосклонните й предразположения като строителка на замъци — спомням си, така казахте?
Мелюзините са царски дъщери, изгубили надежда заради греховете си. Сатаната ги отвлякъл и ги превърнал в привидения, в зли духове, в ужасни призраци и страшилища. Смята се, че живеят без разумни души във фантастични тела, че се хранят със самите стихии и в Деня на Страшния съд ще изчезнат заедно с тях, освен ако не се оженят за смъртен. Тогава, благодарение на този съюз, може да ги застигне естествена смърт, тъй като чрез брака си може да са водили естествен живот. За тези привидения се вярва, че изобилстват в пустините, в горите, сред развалини и гробници, в празни гробове и по морските брегове…
Моля разкажете как върви работата Ви? Аз по най-егоистичен начин и благодарение на великодушната Ви настойчивост се разпрострях надълго и нашироко за моя „Рагнарьок“, за моето „Deja vu“, но за Мелюзина, ако не броим намека, че може би не сте против да пишете за нея — нищо. А именно тя стана причина да започнем тази кореспонденция. Спомням си нашия единствен разговор до най-дребната дума, помня решителното Ви лице, леко обърнато на една страна, помня как говорехте с такова чувство за живота на езика, спомняте ли си този израз? Аз започнах с най-обикновена учтивост, а Вие казахте, че се надявате да напишете дълга поема за Мелюзина, и в очите Ви за миг блесна предизвикателство да намеря недостатък в това Ваше начинание, сякаш бих могъл да го направя, сякаш бих го сторил… а аз попитах дали поемата Ви ще бъде в Спенсърови строфи, в петстъпен ямб или в някаква друга стъпка, и изведнъж Вие заговорихте за силата на стиховете и за живота на езика и почти забравихте да изглеждате свенлива или да се оправдавате, а вместо това изглеждахте, простете ми, величествена — миг, който не ще мога да забравя лесно, докато машината в главата ми все още ми служи.
Надявам се да ми пишете, че Вие и, разбира се, госпожица Глоувър сте се възстановили добре и сте в състояние отново да понасяте светлината на тази ярка пролет. Също толкова силно се надявам да не чуя, че се престрашавате за още сказки за чудодейното, тъй като не съм убеден в благотворното им влияние, но щом разни квакери и манипулатори на масички могат да Ви зърнат, може би мога да се надявам някой ден на още някой разговор за римите — или ако не за това, то за разрязаната зелена планисфера.
Скъпи господин Аш,
Пиша Ви от един нещастен дом и трябва да бъда кратка, тъй като на мен разчита инвалид, бедната ми Бланш — направо е съсипана от ужасно главоболие и гадене, едва успява да се вдигне и не е в състояние да се занимава с работата си, която е нейният живот. Захванала се е с голямо платно, рисува Мерлин и тържествуващата Вивиан в мига на заклинанието, с което го поставя в своя власт, за да го потопи във вечен сън. Възлагаме големи надежди на тази творба — всичко е в забулени намеци и на места наситени петна, ала сега е прекалено болна и не може да продължи. И аз самата не съм много по-добре, но правя чайове, които намирам за ефикасни, и компреси — правя каквото мога.