Емили погледна въпросително владетеля Генджи. Той се усмихна и каза:
— На пътеката пред нас има някакви хора. Няма причина да очакваме неприятности. — Той внимателно побутна коня си да мине отпред.
— Сигурна съм, че сте прав, господарю мой — рече Емили, която мина напред заедно с него, — тъй като ние пътуваме в мир, без лоши намерения и със сигурност няма да станем обект на такива.
— Това ли представлява християнската религия? Баланс на намеренията?
— „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Да, така мисля.
— Споделяте ли този възглед? — обърна се Хейко към Старк.
— Опитът ме е научил на друго — отвърна Старк. Той дискретно докосна пистолета в джоба, скрит под връхната му дреха.
Когато стигнаха до място, където пътеката малко се разширяваше, изведнъж бяха обградени от самураи. Въпреки че не бяха извадили мечове, те бяха готови да се разгърнат незабавно.
— Тук не е разрешено за чужденци. — Онзи, който говореше, стоеше малко по-напред от останалите. — Това все още е част от Япония, незасегната от заразното им присъствие.
— Освободете пътя — обади се Хиде. — Велик владетел ви удостоява, като минава край вас.
— Щяхме да сме удостоени — каза вторият мъж, който също бе излязъл пред останалите, — ако въпросният владетел наистина беше велик. Аз обаче виждам, че онзи, за когото говорите, има лошата слава на човек, който се въргаля в краката на чужденците. Не бих отстъпил пред такъв.
Ръката на Хиде докосна дръжката на меча. Генджи заговори възможно най-бързо, преди Хиде да го е измъкнал от ножницата.
— Не искаме церемониално отстъпване на път — рече той. — Денят напредва, става късно. Всички ние искаме да стигнем там, закъдето сме тръгнали, нали? Тогава нека продължим. Няма нужда който и да било да отстъпва. Изберете едната страна на пътеката, ние ще минем по другата.
— Говориш като слабоволев човек, какъвто си — отбеляза първият мъж. — Дядо ти беше воин, който заслужаваше уважение. Ти не си нищо друго, освен дегенериращо същество от загиващ род.
— Хиде. — Предупредителната нотка в гласа на господаря му бе единствената причина, поради която главата на мъжа бе все още на раменете му. Хиде отпусна ръка от дръжката на меча и пое дълбоко дъх, опитвайки се, макар и не особено успешно, да се успокои.
— След като е така — отговори Генджи, — тогава сигурно съм извън периметъра на внимание на такива достойни мъже като вас. Нека спрем дотук и да се сбогуваме.
— Може би трябва да направим както казва той — обади се първият мъж след секунда. — Ще бъде жестоко от наша страна да му откажем удоволствията, с които е свикнал.
— Да, така е — съгласи се вторият мъж. Той погледна насмешливо Генджи. — Чухме, че пищиш от удоволствие нощно време, когато варварските людоеди разпъват кървящия ти задник с вонящите си животински пениси.
— И че гукаш като доволно бебе денем, докато смучеш гадната полюция на същите болни органи.
— Зле информирани сте — отговори Генджи. — Единственият чужденец, с когото съм си разменил интимности, е до мен.
Няколко самураи се засмяха иронично.
— Тя е съкровище от удоволствия, които вие дори не можете да си представите — продължи Генджи.
Първият мъж му опонира:
— Ти си глупак, луд или и двете. Или може би сляп. Погледни я. Конят ти прилича повече на човек в сравнение с нея. Всъщност те са с еднакъв размер и носове с еднаква дължина. Цветът на твоя кон обаче е къде-къде по-хубав от призрачните коси на твоята спътница.
— И от миризмата й. Вонята й не подлежи на описание.
Генджи се усмихна добронамерено.
— Очевидно не сте достатъчно близо, за да вдъхнете истинския й аромат. Когато е възбудена, тя излъчва парфюм от интимните си части, близък до опиумните миризми, а после я обзема нещо като сексуален екстаз. Вижте фините кости на ръцете й. Колко почти прозрачна е кожата й. Щом се възбуди, тя придобива сила, близка до тази на гръмотевица, а когато те докосне, леки шокове преминават от нейното в твоето тяло. Ето защо цветът й е толкова странен. Материята на нейното същество се променя.
Докато Генджи разсейваше враговете си, Хиде и Шигеру тайно смениха позициите си. Ако бе необходимо да се атакува, те щяха да нападнат с максимален ефект. С мечове и копията щяха да извадят от строя половината от противниковата група през първите мигове на битката. Онези, които останеха, щяха напълно да подлежат на контрол. Хиде си спомни една често повтаряна аксиома на техния род — конник от Окумичи се равнява на десет самураи пешаци. Така беше и той не се съмняваше в това, предимството бе на тяхна страна, а не на страната на тези така наречени Добродетелни мъже. Хиде и Шигеру си размениха бързо погледи за потвърждение на готовността им.