— Забелязахте ли гърдите й? — попита Генджи. — Толкова неестествено пълни, толкова щръкнали. — Под претекст, че говори за Емили, той мина две крачки напред, като препречи пътя между нея и войнствения самурай. Мислеше си, че може да убие най-близкостоящите мъже, преди да го наранят. — Гърдите й стават по-зрели с всеки изминал месец. Всъщност те зреят, докато говорим. Напращели са, но не от мляко, а със страхотна амброзиева роса. На повечето места, където я докосваш, тя е студена като лед, защото цялата й телесна топлина е съсредоточена на три места — гърдите, устата и вагината й.
Емили се питаше какво говори Генджи на новите си познати. Каквото и да беше, трябва да бе очарователно, тъй като мнозина от тях стояха с отворена уста, а някои гледаха нея. Тя им се усмихна в отговор, изпълнена със сигурност, че нейното дружелюбие е в хармония с отношението на Генджи.
Старк също не знаеше какво говори Генджи, но разбираше какво прави той. Тримата самураи от рода Окумичи успяха да заемат по-добри позиции. Битката предстоеше.
Старк преброи двайсет и пет мъже с мечове от другата страна. Никой от тях нямаше огнестрелни оръжия, поне не на показ. Двайсет и петима срещу Генджи, Хиде и Шигеру. Съотношението не бе добро, дори само защото те бяха на коне, а противниците им — не. Старк носеше само джобен пистолет трийсет и втори калибър, но бе готов да го извади. Шест куршума и никакво презареждане. Ако поне носеше ножа си, можеше да се погрижи за още един-двама, но не го бе взел. В най-добрия случай щяха да ликвидират половината. Другата половина несъмнено щеше да ги убие. Или по-лошо. Погледна натам, където стоеше Емили — до Генджи. Хейко бе до него. Можеше да убие Емили с първия изстрел, а Хейко с втория, за да им спести мъките, на които тези мъже сигурно щяха да ги подложат, преди да умрат. После ще застреля най-близките четирима и ще стъпче още толкова, преди той самият да бъде победен. Беше готов. Раменете му се отпуснаха. Никакви мисли не го вълнуваха повече.
Моментно вцепенен и замлъкнал от дивашките мисли на Генджи, първият мъж върна гласа си и буквално изплю думите:
— Запази мръсните си фантазии за себе си. За нас е достатъчно трудно да се справим с тази воня.
Вторият мъж го допълни:
— Не можем да кажем със сигурност дали тази отвратителна миризма идва от немитите коне, от звероподобната ти любовница или от твоето собствено гниещо и дегенериращо аз.
— Достатъчно! — Шигеру не можеше да търпи повече. Той пришпори коня си напред, докато Добродетелните мъже извадиха мечовете си. — Извинете се още сега на своите предци, защото, когато приключим с вас, ще изхвърлим техните олтари, ще разкопаем останките им и ще ги изхвърлим в ямите за боклуци на отрепките.
Водещият кръг самураи се придвижи напред, за да го пресрещне, после назад, когато го познаха.
— Шигеру!
— Невъзможно! Той е мъртъв.
След като за момент замръзнаха на място, самураите се обърнаха и побягнаха във всички посоки. Всички, с изключение на двамата, които разговаряха. И двамата паднаха на колене и притиснаха главите си към земята.
— Моля ви, приемете моите извинения — каза първият мъж — и пощадете моите възрастни родители.
Вторият допълни:
— Децата ми все още са невинни младенци. Нека моята кръв ги измие.
Двамата мъже се раздвижиха в един и същи момент. Първият сграбчи острието на своята катана с две ръце и както кръвта течеше по порязаните му длани и пръсти, го заби дълбоко в гърлото си. Той започна да се мята настрани, а животът му изтичаше с клокочещ звук през раната, устата и ноздрите му. Вторият мъж постави острието в устата си и заби главата си напред. Дръжката се удари в земята и половината от оръжието се показа през задната страна на черепа му. По някакъв начин то го уравновеси. Поддържан зловещо от меча и двете си колене, той умираше спазма след спазма.
Емили припадна. Щеше да се просне на земята, ако Генджи не я бе задържал в ръцете си. Имаше чувството, че под тежестта й може да падне от седлото. За негова изненада тя не бе толкова тежка, колкото му се струваше. Нито толкова голяма, когато бе съвсем близо до него. Уголемената форма на тялото й и странните й черти изкривяваха неговата представа за реалните й размери.