— Отлично. Мен обаче ме тревожи един аспект на вашия план.
— Моля ви, споделете вашата загриженост.
— Жив, владетелят Генджи ще продължи да бъде сериозна заплаха, дори да е задържан. Репутацията му на ясновидец, макар и лъжовна, има мощно влияние над народното въображение.
Сохаку се усмихна.
— За нещастие обаче, въпреки че ние ще се опитаме да запазим живота му, владетелят Генджи ще бъде убит в хаоса. Ще носим почитаемата му пепел чак до „Облак врабчета“, за да го погребем.
— Малко след това — допълни Каваками — шогунът ще обяви издигането на твоя дом във владетелски на Акаока. Господарят Кудо, като ваш най-ценен васал, ще има своите земи и съответното възнаграждение.
— Благодаря ви, господарю Каваками. — Този път, когато размениха поклони, Сохаку и Кудо наведоха телата си по-ниско от домакина.
Каваками им съобщи:
— Моите сили ще се движат по крайбрежния път с най-голяма скорост. Владетелят Генджи вероятно ще се опита да се измъкне през Вътрешно море, някъде западно от Кобе. Аз ще го чакам.
— Единствено ако той успее да избегне основното тяло на нашата кавалерия — уточни Сохаку, — ще го заловя в планините при село Яманака. Преди да тръгне да гледа жеравите, той каза, че ще се опита да се присъедини към нас там.
Намеси се и Кудо:
— Ще проследя владетеля Генджи с двайсет от нашите най-точни стрелци. Ще направим всичко възможно да елиминираме господаря Шигеру със снайперен огън, преди да излезе от планините.
Каваками вдигна чашата си.
— Нека боговете покровителстват носителите на истински добродетели.
Макар и да им се повдигаше, Таро и Шимода движеха непоколебимо веслата си. Ако не се спускаха надолу към перпендикулярните океански скали, погледът им срещаше огромни водни лавини. Или поне така им се струваше. Ако малката им лодка бъдеше наводнена, както им се струваше всеки момент, те несъмнено щяха да бъдат осъдени на смърт. Никъде не се виждаше земя.
Не че можеха да я видят, дори да имаше. Вече почти бяха ослепели от непрестанните океански пръски.
Таро се наведе близо до Шимода.
— Накъде е Акаока?
— Какво? — Шимода се напрегна да го чуе през непрекъснатия грохот на блъскащите се вълни.
— В правилна посока ли вървим?
— Не знам. Мислиш ли, че той знае?
Сайки, който бе на кърмата, бе олицетворение на увереността.
— Надявам се.
— Боговете на времето, океаните и бурите ни пощадяват — каза Сайки. Една вълна се разби в лодката и ги окъпа въпреки напоените с масло дрехи, които носеха над своето облекло. Сайки започна да изгребва вода с едната ръка, а с другата контролираше руля. От време на време той оправяше ъгъла на движение.
Таро — мокър, изстинал, страдащ от морска болест — не можеше да спре да трепери.
— Тогава боговете по странен начин раздават своята благословия. На мен ми се струва, че сме в голяма опасност.
— Обратното е вярно — отговори Сайки. — Ние сме невидими в тези високи вълни. Патрулите на шогуна никога няма да ни намерят.
Сайки бе израсъл във водата. В безгрижните дни на своята младост, когато беше самурай с нисък ранг без специални отговорности, той бе прекарал много часове в бурните води на нос Мурото, където ловуваше китове с риболовците, които бяха негови другари от детинство. Когато гигантските животни минаваха край носа, риболовците подреждаха дългите си лодки край едно от тях, скачаха на гърба му и забиваха харпун право в мозъка му. Ако бяха улучили, китът бе техен. Ако не, те ставаха собственост на кита. Харпунджията падаше в океана и се удавяше, докато лодката, привързана към ранения кит с харпун и шнур, потъваше в морето. Обикновено риболовците успяваха да отрежат шнура и да се приберат вкъщи. Понякога никога повече не ги виждаха.
— Гребете по-бързо — поръча им Сайки. — Поддържайте този ъгъл спрямо вълните.
С късмет и ако се запазеше източният вятър с поносима скорост, щяха да стигнат Акаока след три дни. Петстотин мъже щяха да бъдат готови да тръгнат на коне незабавно. След две седмици цялата армия щеше да е в готовност за война. Сайки се надяваше дотогава владетелят Генджи да оцелее.
Друга огромна вълна връхлетя лодката.
Сайки насочи вниманието си изцяло към морето.
10
Яйдо
Катаната е оръжие на самурая от незапомнени времена. Нека размишляваме върху по-дълбокото му значение.