С широка усмивка на лицето Хиромицу вежливо излезе напред, за да посрещне гостите си, когато пристигнаха. Много неща у пътниците го изненадаха. Първо, бяха само шестима. Твърде малка група, за да придружава великия владетел толкова далеч от дома му. Второ, само трима бяха самураи. Другите двама бяха чужденци, мъж и жена, и двамата с обичайния гротескен външен вид. Бяха далеч от обичайната ограничена сфера, в която им бе разрешено движение, и щяха да привлекат повече от вниманието му, ако не бе последният член на групата. Това бе жена с такава поразителна красота, че Хиромицу не повярва на очите си. Несъмнено подобно съвършенство не бе възможно.
— Добре дошъл, владетелю Генджи. — Въпреки че до този момент не бе виждал владетеля на Акаока, беше лесно да се досети към кого да се обърне. Онзи, на когото от двете му страни стояха самураи, единият от които бе Шигеру. Неотдавна Хиромицу бе получил доклад, както се видя с невярно съдържание, че прочутият дуелист е бил убит от човек от своя род при скандални обстоятелства. — Добре дошъл и вие, господарю Шигеру. Пристигате в удобен момент. На път сме да започнем нашия новогодишен турнир яйдо.
— Съжалявам за нахлуването — отговори Генджи. — Ще го направим съвсем кратко, като продължим пътя си незабавно.
— О, не, моля ви. Сега, след като сте тук, останете да гледате. Моите хора не са на равнището на вашите прочути воини. Те ще направят всичко по силите си, а това е всичко, което може да се изисква от тях.
Генджи отвърна:
— Благодаря, господарю Хиромицу. С благодарност ще приемем вашето гостоприемство.
Шигеру се намеси:
— Това може да не е благоразумно.
— Ние имаме голяма преднина — увери го Генджи. — Някои от нас ще се възползват от почивката. — Той се обърна към жената зад себе си. Тя се поклони ниско. — Това е госпожа Майонака-но-Хейко.
— Имам честта да се запозная с вас, госпожо Хейко. — През последната година името й бе на устата на всеки, който бе пътувал до Йедо. Описанието, което бе чул, бе доста далеч от реалността. — Името ви е познато дори в това отдалечено място.
— Напълно незаслужена слава, господарю мой.
Гласът й издаваше резонанса на най-фина хармония. Той я гледаше, без да е в състояние да каже и дума, момент или два по-дълго, отколкото бе прието, преди да си даде сметка, че стои с отворена уста. Притеснен, той се обърна към управителя си и видя, че той също е поразен.
— Чуждестранният господин е Матю Старк. Дамата е Емили Гибсън. Те пристигнаха, за да помогнат за изграждането на мисия към манастира Мушиндо.
Хиромицу се поклони вежливо на чужденците.
— Добре дошли. Пригответе места за гостите — нареди той на управителя.
— Да, господарю мой. И за чужденците ли?
— За всички придружители на владетеля Генджи.
— Господарю мой, ами нашето правило за присъствието на жени?
— Временно не важи — отсече Хиромицу и помогна на Хейко да слезе от седлото. — Господарю Генджи, моля, заемете мястото ми като съдия от изток. Господарят Шигеру ще заеме мястото на моя управител като съдия от запад.
— Вашето предложение е много мило, господарю Хиромицу — отговори Генджи. — Но ние ще предпочетем да наблюдаваме, без да имаме някакви отговорности. Разбирам, че залагането също е част от традицията.
Хиромицу се разсмя искрено.
— Отлично, повече от отлично. Но вие сте в неизгодна позиция. Не знаете нищо за способностите на когото и да било от моите хора, затова няма да знаете кому да отдадете предпочитание. — И без това доброто му настроение се повиши още повече от присъствието на Хейко. Тя бе поела сакето от неговия прислужник и сега му сипваше. Само елегантната й стойка бе достатъчна, за да направи дори водата опияняваща.
— Мислех да заложи на един от нашата група — обясни му Генджи, — ако му разрешите да участва. Смятам, че ще е доста забавно.
Веселото настроение на Хиромицу напълно се изпари.
— Ако господарят Шигеру участва, ще го призная за победител, преди състезанието да е започнало. Всичките трийсет и двама участници, взети заедно, не могат да се сравнят с него.