— Чичо ми няма афинитет към бамбукови средства за тренировка — успокои го Генджи. — Съмнявам се, че ще се съгласи да ги използва.
— Вярно е — обади се Шигеру. — Само истинското острие може да прореже истината.
— Господарю Генджи, не мога да позволя това — Хиромицу позволи чувството на ужас спокойно да се изпише на лицето му. — Как мога да започна Новата година, като отнеса трупове и създам фактически нови вдовици и сираци?
— Разбира се, че не можете — отвърна Генджи, — нито аз бих позволил подобно нещо. Небесата сигурно ще ни изпратят справедливо възмездие, ако позволим подобно зверство. Имах предвид не чичо си, а чужденеца Старк.
— Какво? Сигурно се шегувате?
— Изобщо не се шегувам.
— Моите хора ще го сметнат за най-груба обида, господарю Генджи. Те могат да не са с репутацията на вашите самураи, но въпреки това са самураи. Как мога да поискам от тях да изпробват уменията си срещу подобна личност?
— Не бих го предложил, ако не смятах, че залогът си струва — настоя Генджи. — Ще наградя със сто рио в злато човека, който победи Старк. Нещо повече, ще заложа срещу вас каквото кажете. Смятам, че Старк ще спечели турнира.
Ако Хиромицу бе шокиран преди това, то бе нищо в сравнение с чувствата, които изпитваше сега. Несъмнено лудостта владееше рода Окумичи. Как да постъпи? Едва ли можеше да извлече предимство от един очевиден лунатик. Сто рио беше десет пъти повече от годишното възнаграждение на среден васал. Да откаже, означаваше да нанесе обида, а той не искаше да прави това, не и в близкото присъствие на мрачния, безпощаден и еднакво луд Шигеру. Каква дилема!
— Ако Старк не успее да победи всеки, пред когото се изправи, госпожа Хейко ще ви забавлява в продължение на седмица следващия път, когато дойдете в Йедо. На мои разноски. Съгласни ли сте, моя госпожо?
Хейко се усмихна на Хиромицу, после погледна притворно засрамено надолу, докато се покланяше.
— Да ми бъде платено, за да прекарам време с господаря Хиромицу, е двойна награда.
— Добре, ъ-ъ, добре — капитулира Хиромицу. Седмица с Хейко. Твърде много бе да очаква, че ще разцъфти каквото и да е взаимно привличане, привличане, което би довело до обикновено приятелство. Беше твърде много да се очаква. Но беше възможно. — Моля, позволете ми да се обърна към моите хора. Можем да продължим само с тяхно съгласие.
— Разбира се. Междувременно, тъй като съм непоправим оптимист и очаквам одобрение, аз ще подготвя моя шампион. Може ли да наема чифт шинаи? А нека ви предложа и допълнителен стимул. Независимо дали ще спечели, или загуби, всеки мъж, който се бие със Старк, ще получи десет златни рио.
Очите му танцуваха от виденията за прекарването с Хейко в Йедо, докато Хиромицу отиваше да убеди своите хора. Първоначално те не бяха склонни да се ангажират в подобна смехотворна шарада, дори и срещу малко състояние в рио. Онова, което ги убеди, бе залогът на техния господар с Генджи.
— Седмица с госпожа Хейко?
— Да — потвърди Хиромицу. — Една седмица в Йедо с госпожа Хейко.
Лоялните му васали се поклониха.
— Не можем да ви откажем подобна награда, господарю мой, дори с цената на нашето достойнство.
— Там, където има лоялност, винаги има достойнство — отговори благодарният Хиромицу.
— Господарю мой. — Стражникът, който наблюдаваше гостите, докладва: — Господарят Генджи, господарят Шигеру и чужденецът отидоха в бамбуковата горичка. Да тренират.
Сподавен смях се дочу откъм хората на Хиромицу. Стражникът не се присъедини към тях.
— Чужденецът е много бърз — съобщи той.
— Той знае как да използва меч?
— Изглежда, господарят Генджи му дава първа инструкция.
— За да станеш майстор в яйдо, се изискват години — отбеляза управителят. — Ако господарят Генджи мисли да обучи чужденеца на това изкуство за няколко минути, той сигурно е най-лудият от всички представители на рода Окумичи.
Хиромицу най-сетне се обади:
— Каза, че е бърз.
— Не веднага, господарю. Но при петото вадене на „оръжието“ — да, беше бърз. Много бърз. И също така точен.
— Пил ли си, Ичиро? — попита един от мъжете. — Как е възможно някой да се научи да използва меч от петото му вадене?
— Тишина — нареди Хиромицу. — Достатъчно близо ли беше, за да чуеш разговора им?
— Да, господарю мой, но владетелят Генджи и чужденецът разговаряха на английски. Можах да разбера само какво говорят с господаря Шигеру.