— Да, господарю мой.
Обикновено яйдо започваше от седнало положение. Състезателите коленичеха в двата противоположни края на платформата, покланяха се и започваха да се движат един срещу друг на колене. Когато достигнеха оптимално разстояние, обикновено между пет и десет стъпки, те вадеха мечовете и нанасяха плавен удар. Париране не се практикуваше. Също втори шанс. Победител бе мъжът, който извадеше меча си по-бързо и нанесеше възможно най-точен удар.
В знак на уважение към чужденеца, който не можеше да седи спокойно на колене, беше разрешено да се стане на крака. Освен това, за да се запази броят равен, с жребий бе избран още един самурай.
Въпреки информацията от стражника, Тошио беше самоуверен. Беше толкова зает да гледа пренебрежително Старк, че получи удар по врата, преди неговият шинай да е излязъл от пояса му. Вторият мъж, който бе по-бдителен, не се справи по-добре. Чужденецът го удари по рамото с „меча“ си, докато той се опитваше да измъкне оръжието си. Третият бе дисквалифициран, задето е извадил шиная прекалено скоро и е тръгнал да напада, вместо да го измъкне и нанесе удар с едно движение, каквото бе изискването. Дисциплинираният самурай имаше доста жалък вид, докато се извиняваше.
— Това се случи в разгара на момента — твърдеше той, докато притискаше челото си към пода на платформата и плачеше, без да се опитва да се прикрие. — Изгубих цялата си дисциплина. Беше непростимо.
— Не — каза Хиромицу. — Ти си шокиран, както и всички ние. Владетелю Генджи, от колко време чужденецът е в Япония?
— Три седмици.
— Той е научил яйдо за три седмици?
— За пет минути — отвърна Генджи. — Никога преди това не го е практикувал.
— Не искам да се съмнявам във вас, но това е трудно за вярване.
— Чужденците практикуват подобно изкуство. Вместо мечове използват огнестрелни оръжия. Старк е завършен практик.
— А-ха. Ние сгрешихме, като го възприехме несериозно само защото е чужденец.
— Когато допуснем да виждаме само каквото очакваме да видим — рече Генджи, — виждаме онова, което е в ума ни, но пропускаме другото, което е наистина пред нас.
Да не би Генджи да намекваше за способността си да вижда бъдещето? Поне на Хиромицу му се струваше така. Всъщност, изглежда, той твърдеше, че е знаел какъв ще е изходът от състезанието, преди още то да започне. Ако е знаел нещо толкова обикновено, не можеше ли също така да знае резултата от по-големи събития, пред които бяха изправени, а от тях най-голямото бе гражданската война? Хиромицу реши, че при първа възможност трябва да обсъди въпроса с другите велики владетели в района. Случваше се нещо забележително. Може би то надхвърляше турнира яйдо. Генджи продължи:
— Тъй като не знаете нищо за неговото минало, ще бъде нечестно да се придържаме към залога. Ще изтегля Старк от състезанието.
— О, не, владетелю Генджи, трябва да продължим. Така е по-забавно. Освен това рискът е изцяло за вас. Аз не залагам нищо.
— Нито пък аз — отвърна Генджи, — тъй като резултатът никога не е бил поставян под съмнение.
Генджи открито демонстрираше ясновидство. Тогава имаше шанс да бъде подложен на проверка. Хиромицу се обърна към него:
— Ако разрешите, ще направя замени за последните два кръга.
— Моля, заповядайте.
Хиромицу възложи на своя командир на пехота Акечи да е следващият, който ще се изправи срещу чужденеца. Ако чужденецът оцелееше, тогава щеше да се изправи срещу командира на кавалерията Масаюки. Акечи удари чужденеца чисто вдясно в гръдния кош. Ударът обаче бе нанесен миг след като чужденецът го посече по врата.
Масаюки бе най-добрият фехтовач на провинция Ямакава и равен на най-добрите на други места, като се изключи Шигеру. Ако не можеше да победи чужденеца, тогава сигурно действаха мистични сили. Само силата на непреодолимо пророчество можеше да направи подобно нещо.
Масаюки и чужденецът измъкнаха шинаите в един и същи момент. Ударите и на двамата бяха зачетени. Масаюки удари чужденеца в челото. Чужденецът удари Масаюки в дясното слепоочие.
— Едновременни удари — отбеляза управителят от мястото на съдията на запад.
— И на мен така ми се видя — потвърди Хиромицу. — Вие да не би да мислите различно, господарю Генджи? Господарю Шигеру?