Старк слезе от коня. Той разкопча чантата на седлото си. Вътре имаше плетен пуловер. Разгъна го и извади оттам револвер четирийсет и четвърти калибър — онзи, който го бе видяла да спасява от руините на двореца. След това измъкна кобура. Запаса го, върза кожения ремък около бедрата си и пъхна голямото оръжие в него. Бавно го пъха и измъква оттам няколко пъти, за да провери съпротивата на метала срещу кожата.
Когато отново й предложи трийсет и втори калибър, тя го взе не защото възнамеряваше да го използва, а за да успокои малко Старк. И двамата щяха да извървят дълъг път. За него нямаше да е полезно да се тревожи за нея по време на опасното пътуване.
Когато Хиде видя оръжието, той каза:
— Ако има две, ще го помолим да даде другото на владетеля Генджи.
— Не, човече, дори чужденец не може да бъде помолен да предаде оръжието си на другиго — спря го Шигеру. — Ще го даде, ако поиска. В противен случай не е наша работа да казваме каквото и да било. — Той се поклони на Генджи от седлото. — Нека нашите предци те наблюдават и защитават по време на пътуването до дома. — Обърна се и пришпори коня си. След малко нито се виждаше, нито се чуваше.
— Обещах да ти покажа моя замък, госпожо Хейко, и обещанието ми ще бъде изпълнено скоро.
— Очаквам го, господарю мой. Сбогом. — Двамата със Старк продължиха по пътеката, която отиваше на север.
— Докато съм жив, по този път няма да мине никой — закле се Хиде.
— Достатъчно е да ги забавиш, без да жертваш живота си. Хората, на които мога да вярвам безпрекословно, не са много. Ти си един от тях. Постарай се да се видим в „Облак врабчета“.
— Господарю. — Силно развълнуван, Хиде не успя да каже и дума повече.
Генджи поведе Емили надалеч, преди да се наложи да стане свидетел на още сълзи от разплакания си телохранител.
Бурята продължи по-дълго, отколкото Сайки си представяше. След пет дни те все още бяха лашкани от вятъра и вълните.
— Ще видим земя след два часа или малко повече — успокояваше ги Сайки.
— Ти каза същото преди два часа — рече Таро.
Двамата с Шимода бяха изтощени. Ръцете им кървяха от непрекъснатото гребане, което се налагаше, за да не обърнат вълните лодката.
Сайки напрегна очи. Водата пред тях се бе завихрила. Подобни водовъртежи се получаваха рядко далеч от сушата. Може би бе неотбелязан на картата риф.
— Пред нас може би има опасност — предупреди ги той. — Бъдете готови за бърза смяна на курса.
Водата под лодката започна да се надига нагоре. Точно когато Сайки си даде сметка на какво се дължи това, един от тях изскочи от водата на около шест метра от тях.
— Морски зверове! — възкликна Таро.
— Китове — рече Сайки. Още два пробиха повърхността наблизо, майка и детето й. Никога не бе ги виждал край Акаока по това време на годината. Може би мекото време бе задържало това стадо на север до по-късно, отколкото бе обичайно. Той ги зачете с поклон, когато те преминаха край тях. В миналото бе ловувал китове. Сега можеше единствено да ги наблюдава как плуват наоколо.
В следващия миг водата под тях експлодира, разцепи лодката и изхвърли тримата мъже в морето. Мощното завихряне от преминаващия кит всмука Сайки дълбоко под водата. Той се бореше да се изтласка на повърхността, а в същия миг дробовете му, които сякаш горяха, го принудиха да отвори устата си. Водата имаше странен вкус. Той се огледа, очаквайки да види рана. Вместо това видя кръв, много литри. В цялото му тяло нямаше толкова. Още по-голямо количество кипеше под него. Той почувства топлината на кървавия поток, когато кит с харпун в гърба се показа на повърхността на около три метра от него. Гледаше го с огромните си зли очи.
Дали това беше просто кит или призрачно въплъщение на онзи, който той бе убил отдавна? Да не би духът му да се беше върнал да търси възмездие? Кармата беше неизбежна. Сега той щеше да плати за престъпленията си срещу съществата с човешки чувства. Не казваше ли Буда, че животът на всички е еднакъв? Щеше да умре прогизнал в тази призрачна кръв, а надеждите на неговия господар за спасение щяха да умрат с него. Собственият му живот сега можеше да се измери в минути. Нямаше да продължи дълго в леденото зимно море.
После видя рибешки перки да прорязват бурната повърхност на водата. Акули. Призраците на китовете, които бе убил и изял, сега щяха да бъдат убити и изядени от хищниците, привлечени от кръвта във водата.