— Насам! — чу да вика един мъж. — Има още един!
Когато се обърна по посока на гласа, той видя баркас да се движи бързо към него.
Риболовната лодка беше от село Кагешима, селото, където той бе прекарал по-голяма част от младостта си. Раненият кит бягаше, когато се сблъска с лодката на Сайки. В крайна сметка се оказа, че не е кармичен дух.
— Шимода е лошо наранен — каза Таро. Рибарят първо ги измъкна от водата. — Няколко ребра са счупени и също левият му крак.
— Ще оздравее — успокои ги единият рибар. — И двата крака на братовчед ми бяха раздробени, но той оживя. Разбира се, не може да се движи много добре.
— Какво правехте толкова далеч от брега в такава малка лодка? — попита ги друг.
— Тези мъже и аз сме на служба при великия владетел на Акаока — обясни Сайки. — От жизненоважно значение е да стигнем „Облак врабчета“ възможно най-бързо. Можете ли да ни отведете там?
— Не и в такова бурно море — отвърна мъжът, седнал на румпела. Той бе най-възрастният от рибарите и капитан на баркаса. — Ако сте самураи, къде са ви мечовете?
— Не бъди нахален — смъмри го Сайки. — Очевидно сме загубили мечовете в океана.
— Самураите не би трябвало да губят своите мечове.
— Тишина! Дръж се както подхожда на твоето положение.
Мъжът се поклони, но не особено ниско. Сайки щеше да се оправи с него само веднъж да стигнеха сушата. Един от рибарите се загледа в Таро.
— Да не си един от хората на абата Сохаку?
— Познавам ли те?
— Доставях сушена риба на манастира преди три месеца. Ти работеше в кухнята.
— А, спомням си. Какво съвпадение да се срещнем по този начин.
— Все още ли си васал на абата? — попита капитанът.
— Разбира се. Както баща ми преди мен.
— Добре — отговори капитанът.
Сайки попита:
— Какво прави един рибар, когато подлага на съмнение лоялността на самурая?
— Хванете го — нареди капитанът.
Няколко от рибарите паднаха върху Сайки и бързо го завързаха с въже от харпун. Оградиха Таро, но не го завързаха. Капитанът съобщи:
— Абат Сохаку обяви регентство. Нашият господар Фумио е последовател на Сохаку. Ти каза, че още си негов васал. А ти?
Таро погледна Сайки:
— Съжалявам, господарю управител, но трябва да се подчиня на моята клетва. Да, аз съм все още васал на абат Сохаку. — Рибарите го пуснаха.
Капитанът посочи с брадичката си Шимода.
— Вържете този другия също.
— Няма да е необходимо — спря ги Таро. — Той вече е „вързан“ заради раните си.
— Все едно, вържете го. Със самурая не се правят компромиси. Дори когато умира, той е опасен.
Когато наближиха брега, падаше нощ. Таро бе окъпан и дрехите му бяха сменени. Сайки и Шимода безцеремонно бяха захвърлени в един ъгъл на колиба и бяха охранявани от двама рибари, въоръжени с харпуни.
— Провинцията е на ръба на гражданска война — каза капитанът. Той беше също така един от старейшините на селото. — Една трета от васалите все още не са избрали на чия страна са. Другите са разделени между Генджи и Сохаку.
— Няма да позволяваме тези двамата да се къпят, нали? — попита един мъж. Сайки го позна. Преди двайсет и пет години бе помогнал на Сайки да убие последния си кит.
— Няма значение — рече старейшината. — Те скоро ще бъдат мъртви.
Сайки попита:
— Как е възможно да се обърнеш срещу велик владетел, който има дарбата да вижда бъдещето така ясно, както ти виждаш вчерашния ден?
— Ние може да ти изглеждаме глупави селяни, господин самурай, но не сме толкова глупави.
— Станах свидетел на дарбата му със собствените си очи — настоя Сайки.
— Така ли? Ами тогава ни кажи какво ще стане с теб.
Сайки изгледа мъжа презрително.
— Моят господар има ясновидски способности, а не аз.
— И никога не ти е казвал какво бъдеще те очаква?
— Аз служа на него, а не обратното.
— Колко удобно.
— Той предсказа измяната на Сохаку и Кудо и затова ме изпрати тук да мобилизирам армията му. Междувременно господарят Шигеру ще се погрижи за много изменници.
— Господарят Шигеру е мъртъв.
— Вярвайте на каквото искате, аз се уморих от глупостта ви. — Сайки затвори очи, сякаш бе напълно незаинтересуван от съдбата си.