Шигеру погледна към небето. Беше ясносиньо, такова, каквото можеше да се види само през зимата в провинцията, далеч от населените места. Не виждаше чудовищни водни кончета. Не чуваше виенето на демоните. Виденията си бяха отишли окончателно. За първи път изпитваше спонтанно освобождение от толкова страшен епизод. Може би последния път не се е дължало на Генджи. Може би е бил някакъв загадъчен вътрешен механизъм, който периодично те освобождава от мъчението, след като си преживял всеки етап на лудостта достатъчно дълго. Този поврат на виденията беше кратък в сравнение с онези, които го бяха довели до заключването му в манастира Мушиндо. Може би те скоро щяха да спрат съвсем от само себе си.
Шигеру тръгна надолу по хълма, натам, където се търколи главата на Кудо.
В тази купчина сняг имаше нещо странно. Клоните стърчаха от нея прекалено неравно. Някой ги бе сложил там.
Шигеру остави главата. Извади меча си и приближи подозрителната форма. Беше приблизително триъгълна. Възможно бе някой точен стрелец да си е направил скривалище по такъв начин. Но защо тук? Той стоеше надалеч от възможната огнева линия и разравяше снега с върха на меча си. Парче падна вътре и се появи дупка.
Купчината бе куха.
В нея имаше два трупа.
12
Судзуме-но-кумо
Можеш ли да бъдеш като сляп пред картина; глух, когато край теб звучи музика; мъртъв — на пир.
Ако не можеш, тогава захвърли своята катана и своя уакидзаши, своя дълъг близо два метра лък; своите стрели, които завършват с перо от ястреб, своя боен кон, своята ризница и името си. Липсва ти дисциплината да бъдеш самурай. Стани селянин, свещеник или търговец.
Освен това избягвай хубавите жени. Те също са опасни за теб.
Емили бе подготвила грижливо лъжите, които щеше да изрече. Беше готова да каже на владетеля Генджи, че двамата с Матю вече са сгодени. Това беше обичайно сред американските свещенослужители от тяхната вяра, щеше да каже тя, един да заеме мястото на друг, когато смъртта се намеси. Бракът й със Зефаная щеше да бъде брак на вярата, а не на любовта, същото важеше и за женитбата й с Матю.
Въпреки че изглеждаше съвсем неестествено, тя разчиташе огромните различия в техните култури да направят думите й достоверни. Толкова много японски обичаи бяха неразбираеми за нея, поради което тя смяташе за безопасно да предположи, че обратното също е вярно и следователно би трябвало всичко на пръв поглед лишено от основания да не преминава обичайното равнище на щателно проучване. Матю се бе съгласил да потвърди нейните твърдения. Това й беше достатъчно. В крайна сметка трябваше да създаде още една причина да остане, тъй като той нямаше намерение да се ожени за нея, нито тя имаше желание той да постъпи по този начин. Когато му дойдеше времето, тя знаеше, че просто ще измисли нещо, защото така трябваше. Никога нямаше да се върне в Америка. Никога.
За нейно голямо облекчение, тъй като тя не беше много добра в лъжите, не й се наложи да казва каквото и да било, за да оправдае трайното си присъствие в Япония. Когато владетелят Генджи оповести, че ще трябва да напуснат Йедо и да тръгнат за Акаока, неговата провинция на южния остров Шикоку, тя просто предположи, че двамата с Матю ще тръгнат с него.
Сега тя пътуваше сама с младия господар, който говореше спокойно и тихо. Матю тръгна по друга пътека с госпожа Хейко. Чичото, Шигеру, се върна по пътя, по който бяха дошли. Хиде изостана назад при кръстопътя, където пътищата се разделяха. Въпреки че не бе казано нищо, беше очевидно, че домакините им бяха притеснени от възможно преследване. След обстрела откъм морето дали някой от имперските престъпници — Великобритания или Франция, или може би Русия — не бе нападнал Япония в опит да разшири колониалната си империя? Тя знаеше, че Съединените щати не могат да участват в подобен неморален акт. Америка, която някога е била колония, ненавиждаше потискането на независими народи. Тя предпочиташе политиката на „отворени врати“, която позволяваше на всички държави да си взаимодействат свободно по свой избор, без да признават никоя имперска претенция за сфера на влияние. Тя помнеше, че Зефаная преподаваше този урок. Разбира се, по онова време той беше мистър Кромуел, а не Зефаная. Нека почива в мир.