Выбрать главу

Да, Зефаная.

Владетелят Генджи продължи:

— Тогава, когато английският език започне да се използва по-широко в Япония, бих ли могъл да съм уверен, че говоря прилично.

— Да, без каквото и да било съмнение.

— Благодаря, Емили.

— Моля, владетелю Генджи. Мога ли да ви поправя?

— Моля.

— Казахте „когато“ английският език започне да се използва в Япония. „Когато“, използвано в това изречение, предполага неизбежност. По-добрият избор в този случай би било „ако“.

— Исках да предположа неизбежност — настоя той. — Дядо ми го предсказа.

— Така ли? Простете ми, че ще го кажа така, господарю мой, но това ми изглежда доста невероятно. Защо мнозина от вашия народ ще започнат да учат нашия език?

— Той не каза защо. Може да не е предсказал причината, а само резултата.

Емили беше сигурна, че той използва правилната дума.

— Да предсказваш означава да знаеш предварително.

— Да.

— Може би не е знаел събитията, преди да се случат.

— Знаел ги е.

Отговорът му я смрази. Той претендираше, че дядо му е имал силата, давана само на богоизбрани. Това беше богохулство. Тя се опита да го освободи от този ужасен грях.

— Владетелю Генджи, само Исус Христос и Пророците от Стария завет знаят какво предстои. Наш дълг е да положим усилия да разберем думите им. Нови пророчества не се случват. Християните не могат да повярват подобно нещо.

— Това не е въпрос на вяра. Ако ставаше дума за мен, бих предпочел да не вярвам. Животът не би бил толкова труден.

— Понякога хората отгатват и съвпадението превръща отгатнатото в пророчество. Но това е само на пръв поглед. По Божията милост само Пророците предсказват бъдещето.

— Не бих го нарекъл милост. По-скоро фамилно проклятие. Носим го, защото нямаме избор. Това е всичко.

Емили не каза нищо повече. Какво би могла да каже? Той говореше, все едно вярваше, че той самият има дарбата. Ако постоянстваше с подобно мислене, не само щеше да бъде прокълнат за богохулство, но беше застрашен и от лудост. Неговите халюцинации щяха да го накарат да вижда несъществуващи предзнаменования и знаци, а действията му щяха да се определят от тези подвеждащи измислици на въображението. Трябваше да бъде търпелив. И старателен. Вековните халюцинации нямаше да изчезнат нито за ден, нито за седмица, нито за месец.

Топло излъчване на праведност изпълни гърдите й. Имаше защо Христос да я изпрати на това място и по такова време. Сега причината й бе ясна. Тя даде безмълвен обет пред Него. Щеше да спаси душата на владетеля Генджи дори да й струваше живота. Нека Господ покаже божествената си милост и безкрайното си всеопрощение на тях двамата.

Известно време пътуваха мълчаливо.

Когато сянката на планината напълно покри долината, владетелят Генджи каза:

— Докато се стъмни, няма да стигнем хижата по обичайния маршрут. Нека вървим натам. По-скоро ще трябва да водим конете си, отколкото да ги яздим. Мислиш ли, че ще се справиш? Разстоянието е значително по-малко.

— Да, ще се справя.

Те се отклониха от потока и тръгнаха право нагоре по стръмния хълм. Близо до върха излязоха на малка, открита поляна. Пейзажът извика спомени в паметта й. Приличаше много на подобна поляна в Ябълковата долина. Дори снегът я бе покрил по същия начин. Съвпадение ли беше, че видя пейзаж, който толкова й напомняше отдавнашното минало? Или копнежът й по старото време бе премоделирал чуждия пейзаж във форми и сенки, които й бяха толкова познати?

— Идеално е за снежни ангели. — Тя не възнамеряваше да говори. Думите просто се изплъзнаха от устата й.

— Какви са снежните ангели?

— Никога ли не сте правили?

— Аз не.

— Мога ли да ви покажа? Ще отнеме само минута.

— Моля.

Емили седна на снега толкова по дамски, колкото бе възможно при тези условия. Отпусна се назад и протегна ръцете и краката си колкото бе възможно, като в същото време внимаваше подгъвът на полата й да не се вдигне над глезените на ботушите й. После енергично размаха крайниците си в снега. Започна да се кикоти, като си представи колко глупаво изглежда. Когато свърши, тя се изправи, като внимаваше да не развали формите, които бе направила в снега.

— Видяхте ли?

— Може би за да го видиш, първо трябва да си представиш образа на ангела.