Кожата на Генджи бе лишена от топлина и мекота. Той дори не трепереше вече. Да го прегърнеш бе все едно да прегърнеш леден блок. Вместо тя да го стопли, изглеждаше сякаш той ще замрази нея. Но топлината от вътрешността на тялото й, притиснато толкова силно към неговото, беше по-силна от студа.
Една капка пот се появи на горната му устна.
Дишането му стана по-дълбоко.
Тя заспа с усмивка на устните си.
Генджи се събуди сляп, треперещ, болка разкъсваше тялото му. Така беше завързан, че едва можеше да помръдне. Някой го натискаше и го държеше прилепнал за земята.
— Е-е-е-й!
Той започна да блъска, извъртя се и смени положението си с това на нападателя си. Сега той бе отгоре.
— Къде сме? — Той бе затворник. Знаеше само това. Но чий?
Отговорът дойде със странен глас, който говореше преправени думи без смисъл. Гласът бе женски. Беше го чувал преди. Беше сън. Или видение.
— Госпожа Шидзука? — И тя ли беше тук, също затворничка?
Тя заговори отново. Той пак не разбра нищо. Тя се опита да се освободи от ръцете му. Той я хвана още по-здраво за китките и тя незабавно престана да се бори. Гласът й звучеше успокоително. Тя му обясняваше нещо.
— Не разбирам какво казваш — отговори Генджи.
Госпожа Шидзука, ако това бе тя, продължаваше да мърмори на неразгадаемия си език.
Защо беше сляп? Да не би очите му да бяха избодени? Или беше попаднал в затвор, заключен под земята, далече от слънцето? Тази жена, да не би да беше инструмент на мъчителите му? Каваками. Лепкавото око на шогуна. Той би постъпил така. Би използвал жена. Помисли си за Хейко. Жената под него не бе Хейко. Тя ли беше? Не. Той би познал Хейко. Нали?
— Хейко?
Познатият глас заговори отново, този път по-развълнуван и точно толкова неразбираем. С изключение на две думи. „Генджи“ и „Хейко“. Която и да беше тя, познаваше го. Гласът й му бе познат, но не и тялото й. Беше по-голямо, отколкото на Хейко. Или поне така изглеждаше. Не беше сигурен в нищо.
Той изпадаше в безсъзнание и пак идваше на себе си. Всеки път, когато се събуждаше, виждаше малко по-добре. Стените светеха и излъчваха светлина. Вместо коса от главата на жената излизаха златни нишки. Очите й бяха синя бездна като небето. Нещо проблясваше на врата й. Нещо, което бе виждал преди в друго видение.
Младият мъж забива меча дълбоко в тялото на Генджи…
Той чувства как кръвта излиза на тласъци от гръдния кош…
Изключително красива жена казва:
— Ти винаги ще бъдеш моят Блестящ принц.
Красотата й не е напълно японска. Той не я познава, но лицето й поражда копнеж в сърцето му. Той я познава. Или ще я познава. Това е госпожа Шидзука.
Усмихвайки се през сълзи, тя му говори:
— Завърших превода тази сутрин. Чудя си дали да използваме японското име, или да преведем заглавието на английски. Какво мислиш?
— Английски — отвръща Генджи, като иска да попита какво е превела.
Госпожа Шидзука го разбира неправилно.
— Добре тогава, английски… Тя ще се гордее много с нас.
Кой ще се гордее? Няма глас, за да попита. Нещо проблясва на дългата й гладка шия.
Същото виждаше сега на шията на тази жена.
Малък сребърен медальон, не по-голям от палеца му, на който е издълбан кръст, увенчан със стилизирано цвете, може би лилия.
— Господарю Генджи?
Отново бе изпаднал в безсъзнание.
Тя нежно пъхна ръката му под завивката и затвори пашкула. Щеше да му е толкова топло върху нея, колкото и отдолу. На едната й гърда се процеди кръв от раната му в гръдния кош. Превръзката на гърба му също бе мокра. Движенията му бяха отворили отново раните. Ако се опиташе да го премести, той можеше да се събуди и да поднови борбата си срещу призраците от делириума и така да се самонарани.
Новото им положение обаче беше донякъде неудобно и смущаващо. Докато спеше, нямаше проблем. Ала когато се събудеше в това трескаво състояние, тя се озоваваше в много притеснителна ситуация. За нея нямаше никакво резонно основание. Нито тя, нито той правеха нещо осъдително, намеренията им не бяха греховни, както изглеждаха. Ала фактът, че сега той бе върху нея, бе, разбира се, осъдителен. Той създаваше впечатлението, че правят нещо лошо, макар че нямаше кой да ги види и следователно никой не можеше да си извади грешни умозаключения.