— Така я наричаше майка ми. Ринго-но-тами. Ябълковата долина на английски. — Усмивката остана на лицето му. Изражението на очите му се промени. — Тя беше от Севера. Провинцията на баща й е била прочута с ябълките си. Била е много млада, когато се е омъжила, почти дете. Липсвали са й майка й и сестрите й. Липсвали са й приятелчетата в играта. Липсвали са й дърветата, по които се е катерела като малка, и плодовете, които е брала в техните клони. Липсвали са й детските венци от цветове, които е носела на главата си. Баща ми засади тази градина с надеждата, че ще намали тъгата й поне за един ден и ще й донесе дори радост.
— И така ли е станало?
— Беше щастлива, когато засадиха фиданките. Самата тя посади няколко. Така и не видя дърветата, нито цветовете, нито плодовете. Умря същата зима при раждане. Новороденото, сестра ми, също умря.
— О, съжалявам много.
— При мен приказката за щастието и тъгата е една и съща. Когато съм тук, разбирам значението им.
Листата и клоните закриваха заобикалящия ги пейзаж от стръмни японски планини. Близостта на Тихия океан бе маскирана от аромата на ябълки. Седнала над земята, с клатещи се във въздуха крака, Емили усети, че чувството й за реалност се разпада. Тя погледна надолу и видя Генджи на своя боен кон и й се стори, че той не е на мястото си, а не тя. Неуместната гледка на самурай в нейната овощна градина я накара да се разсмее.
Собственият й смях я върна към реалността.
Щом дойде на себе си, тя се разплака.
— Домът ми бе в Ябълковата долина — рече Емили. — Друга Ябълкова долина.
След време Генджи каза:
— Това място е било твое, преди още да си го видяла.
— Госпожа Емили е доста подвижна, като се има предвид колко е едра — отбеляза Таро. Те я наблюдаваха как се люлее на дървото.
— Всъщност не е толкова едра — рече Хиде. — Когато тези двама глупаци се самоубиха, тя припадна в ръцете на господаря. Той я подхвана с лекота. Размерите й са различни от тези, с които сме свикнали, и затова не можем да преценим едрината й.
— Сега, като я гледам след това, което ми каза, виждам, че си напълно прав. — Таро направи максимално усилие да погледне от правилния ъгъл. Госпожа Емили бе сбъднала пророчеството на господаря Киори. Не биваше да я възприема като огромна, тромава или грозна. Лоялността ги заставяше да я виждат във възможно най-добрата светлина. — Фактически у нея има известна дамска изтънченост. В чуждестранния смисъл.
— Вярно — потвърди Хиде. — Разкайвам се за предишните си погрешни възгледи. Несъмнено в собствената си страна, където стандартите се основават на други идеали, тя е смятана за красавица, както госпожа Хейко у нас.
Колкото и да искаше, Таро не можеше да се насили да се съгласи с приятеля си. С известно усилие би я признал за привлекателна за чужденците, поне за някои от тях. Но красотата й да се сравнява с хубостта на госпожа Хейко? Какво би могъл да каже? Той умееше да си служи с меча и лъка, не и с думите.
— Можеше да е така, ако имаше база за подобно сравнение — възпротиви се Таро. — Госпожа Хейко е гейша от най-високо равнище, а госпожа Емили… — Той се бореше упорито да стигне до сигурен бряг. — В страната на госпожа Емили има ли гейши?
— Според мен — не — отвърна Хиде. Той очевидно също имаше затруднения с думите. Едната му вежда бе образувала дълбока бразда заради необичайното усилие да мисли непрекъснато.
— И аз мисля така — потвърди Таро. — Тогава дали е уместно да разговаряме с госпожа Емили и госпожа Хейко по един и същи начин?
— Изобщо не е уместно. — Хиде светна от облекчение. — Всъщност аз се изразих неправилно. Възхищението ми към нея ме накара да стигна малко далеч. Не й правим услуга, като преувеличаваме достойнствата й.
— Да, така е — съгласи се Таро. Ентусиазмът се върна в гласа му. — Те са съвсем очевидни. И не се нуждаят от фалшиво преувеличение.
— Във всеки случай колко е важно нещо толкова незначително като красотата на чужденката? — Хиде измести разговора на по-сигурна основа. — Онова, което в действителност има значение, е вътрешната красота. Там госпожа Хейко е ненадмината.
— Ти изрази ключовия смисъл. — Таро изпита задоволство от смяната на посоката на разговора. — Истинската красота е отвътре.
Двамата самураи се усмихнаха щастливо, както седяха на конете си и продължаваха да наблюдават своя господар и госпожа Емили. Бяха разрешили заедно един важен въпрос. Сега вече знаеха какво да мислят за важна персона, която не се вписваше в обичайния ред.