Хейко каза:
— Не споменахте за подробностите от нашето пътуване пред господаря Генджи.
Старк отвърна:
— Той не попита.
Седяха на столове в стая, която гледаше към вътрешните градини на замъка. Тя бе една от няколкото обзаведени според нуждите на Емили и Старк. В тази стая имаше шест стола, четири маси, голям диван, писалище и две тоалетки. Чужденците не бяха като японците. Онова, което те намираха за хубаво, японците смятаха за лошо, и обратното. Слугите на Генджи бяха приели това за свой основен принцип. В стремежа си да накарат почитаемите гости да се чувстват като у дома, те правеха за тях обратното на онова, което вършеха за своя господар. Там, където той разполагаше с голямо пространство и малко мебели, гостите имаха много мебели и малко свободно място. Слугите правеха всичко възможно да създадат обстановка, напълно различна от онази, която щеше да бъде удобна за тях. В това отношение те бяха постигнали възхитителни успехи.
— Възнамерявам да му кажа сама — рече Хейко, — още днес.
— Вашата тайна си е ваша тайна — каза Старк. — Аз няма да кажа нищо.
— Благодаря ви за въздържанието. Оценявам го. Тайните никога не остават скрити. Вие няма да говорите за това, знам. Но слухът за битката на барикадата в крайна сметка ще стигне до господаря Генджи. Той ще разбере истината.
— Това ще причини ли проблеми?
— Да, така смятам.
— Значи той не знае за другите ви умения.
— Не знае.
— Защо ги използвахте? — попита Старк. — Спокойно можехме да се промъкнем, а ако не бяхме успели, щяхме да си пробием път със стрелба. Мечовете не могат да излязат срещу огнестрелното оръжие.
— Не бих могла да излагам живота ви на риск повече от това. Преди да умре, дядото на господаря Генджи направи предсказание. Каза, че чужденец, когото господарят Генджи ще срещне в Новата година, ще спаси живота му. Сигурна бях, че това сте вие.
— Ако бях аз, тогава нямаше да се случи нищо. Трябваше да живея, за да се изпълни пророчеството. Ако бях умрял, тогава значи не съм този, когото сте чакали. Нищо нямаше да е загубено.
— Не може да се вярва докрай, че пророчествата ще се изпълнят — аргументира се Хейко. — Без най-искрените ни усилия изходът можеше да бъде доста различен от този, на който се надявахме. Ако бяхте чужденецът, който трябваше да го спаси, но бяхте убит, преди да сте го сторили, тогава мястото ви щеше да бъде заето от друг. Но това нямаше да е чужденецът, когото очаквахме. Господарят Генджи щеше да оживее, защото така е според пророчеството. Но той можеше да бъде осакатен или обездвижен, или да бъде доведен до кома.
— Така ли става? — попита Старк. Той не вярваше на нищо от това. Но тя искаше да говори, затова той я слушаше. — Как дядото на господаря Генджи е станал ясновидец?
— Бил е роден с дарбата да предвижда. През живота си е имал много видения.
— Винаги ли е познавал.
— Винаги.
— Защо не е казал на всички, че е ставало дума за Емили?
— Виденията невинаги са съвършени. Въпреки че животът е предопределен, точното му развитие зависи от това, което правим. Кармата от миналото го предопределя. От настоящата карма зависи конкретното му развитие.
— Карма?
— Може би вашата дума е съдба, но животът постоянно променя съдбата.
— Съдбата си е съдба — настоя Старк. — Тя не се променя. Не я виждаме, докато не навлезем в нея. Или тя не влезе в нас.
Понякога, когато Старк се намираше в района на Ел Пасо, той се отбиваше в заведението на Мануал Круз, където според собственика му бяха дузината най-добри курви в Тексас. Старк всъщност никога не бе преброил повече от осем наведнъж по едно и също време. Доколкото той можеше да каже, никоя не бе по-добра от курвите на другите места в града, да не говорим за щата.
— Поетична волност — твърдеше Круз. — Повдига настроението на мъжа. Прави го оптимист. Добре е за него. Добре е и за бизнеса.
— Какво означава „поетична волност“?
— Ти, момче, за какво идваш тук — да навлезеш в сложностите на езика или да те обслужат?
— Дошъл съм да чукам курва — отвърна Старк, — а не за друго.
— Педантичен мозък, това ли си ти? — попита Етан. Етан беше осиновен от Круз. Носеше оръжието си ниско на хълбока, подобно на Старк, и раменете му бяха отпуснати по същия начин. Един ден Етан щеше да разбере, че това е Матю Старк, стрелецът с прочута репутация, и да го предизвика. Или щеше да разбере, че двамата със Старк се занимават с едно и също и да му предложи партньорство. Едното или другото, някой ден.